#

Във вестник ТРУД: Третият мост „Дунав Юг“ при Свищов е силен финал на председателствата на Съвета на ЕС от страна на България и Румъния (05.05.2019)

Във вестник ТРУД: Третият мост „Дунав Юг“ при Свищов е силен финал на председателствата на Съвета на ЕС от страна на България и Румъния (05.05.2019)
Дата: 05.05.2019 | Преглеждания: (3854)

В интервю пред в-к „ТРУД“ на проф. Андрей Захариев, дадено пред журналиста Веселина Ангелова, ръководителят на катедра „Финанси и кредит“ при СА „Д. А. Ценов“ извежда ключови аргументи за множеството предимства на изграждането на третия мост „Дунав Юг“ при Свищов и Зимнич.

www.trud.bg/третият-мост-на-дунав-облекчава-север/

Това се случва след решението на румънското правителство от 18 април 2019 г. в подкрепа на моста.  По думите на премиера Бойко Борисов след посрещането на папа Франциск на летище София: „папата поощри това, което правим с мостовете и магистралите ...“.

Управата на община Свищов и цялата общественост от дни са в усилена подготовка за предстоящата първа копка на трети мост над Дунав. На заседание на правителството на Румъния на 18 април бе одобрен меморандум за строителство на новото съоръжение между градовете Зимнич и Свищов. Мостът пряко ще свърже новата румънска дунавска магистрала А6 при град Александрия, който е административен център на област Телеорман.

„Аргументите на румънското правителство са обусловени от нарастващия интензивен трафик, търговски обмен и транзит. При сегашните инфраструктурни условия преминаването на река Дунав само при Русе и Видин чрез мостови съоръжения е силно затруднено. Румънското правителство одобрява и изготвяне на съответно подкрепящо моста законодателство в спешен режим. Възложено е на Министерството на транспорта и на Националната комисия за стратегии и прогнози да спешно да се заеме с нормативните и организационни инициативи за приоритетно осъществяване на проекта. През последните дни той доби популярност като мост „Дунав Юг“ с оглед на неговата уникална локация в най-южната точка на плавателната река по картата на Европа. Начинът на финансиране и изграждане е публично-частно партньорство и напълно отговаря на духа на Плана за инвестиции в ЕС, известен и като план Юнкер“, коментира проф. Андрей Захариев, ръководител на катедра „Финанси и кредит“ към Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.

Той припомня, че това решение следва няколко предходни изявления на българския премиер Бойко Борисов и румънския премиер Виорика Дънчила за постигнато принципно съгласие за изграждане на Дунав мост III именно при Свищов и Зимнич чрез публично-частно партньорство. „Междудържавното съгласие за моста може да се определи като силен регионален финал на председателствата на Съвета на ЕС от страна на България и Румъния в периода 2018 – 2019 година“, казва проф. Захариев.

Идеята за мост при Свищов обаче има своята история в годините. Още при освобождението на Свищов на 27 юни 1877 г. реката е форсирана чрез понтонен мост, изграден от Зимнич към Свищов. Построената кейова стена на порт Свищов от немската армия по време на Втората световна война прави от пристанището най-високо разположеното съоръжение спрямо кота нула на водния стълб на реката. По-късно през 20-ти век инженерно-сапьорното поделение при Свищов е имало налична техническа екипировка за форсирано изграждане на понтонен мост с отбранителни цели.

С промените след 1989 г. и приемането на различни регионални планови документи за развитие винаги властите в Свищов и област Велико Търново са обосновавали и заявявали изграждането на мост над Дунав като приоритетен проект. При разработването и съгласуването на Дунавската стратегия на заседанието на бюрото на Европейската народна партия в немския град Регенсбург от 2003 г. който е най-северната точка на река Дунав в Европа и начало на плавателния участък, в качеството си на номиниран от Надежда Михайлова български докладчик от страна на СДС – проф. Андрей Захариев обосновава приоритетността на финансирането от страна на ЕС на мост при Видин, както и изграждането на фериботни съоръжения във всяка локация на двойки градове по реката между България и Румъния.

„През 2014 г. в Свищовската академия на международна конференция с подкрепата на Съюза на икономистите в България, Фондация „Конрад Аденауер“ и правителството на немската провинция Баден-Вюртенберг бе дадена категорична обосновка за нова ключова политика на ниво ЕС и Дунавския регион. Тя предвижда преодоляване на дефицита на транспортни възможности на българо-румънския участък на р. Дунав чрез инвестиции – публични, частни или публично-частни в нова инфраструктура, включваща пет нови моста – Оряхово, Никопол, Свищов, Тутракан и Силистра, както  и удвояване на капацитета на моста Русе-Гюргево, допълващ европейската мрежа TEN-T за континентален (Север-Юг) и междуконтинентален (Европа-Азия) превоз на хора и стоки“, сподели пред „Труд“ проф.Андрей Захариев.

Освен това в научна публикация на екип от свищовски академични кадри от финансовата катедра в лицето на проф. Андрей Захариев, доц. Стоян Проданов и докт. Ивайло Маринов през 2017 г. са обосновани множество предимства на изграждането на мост „Дунав Юг“ при Свищов и Зимнич. Авторите установяват, че изграждането на мостове над река Дунав ще допринесе за пълното интегриране на крайречните региони в двете държави и ускореното им икономическо и социално развитие. Благоприятното географско местоположение на трансграничния регион Свищов – Зимнич, респективно Велико Търново - Телеорман дава възможности за развитие на транзитните превози по направлението на два от петте Общоевропейски транспортни коридора, пресичащи държавата. В изследването се изтъкват конкретни предимства на локацията при километър 553 на река Дунав.

„Свищов е най-южната точка на реката, като разстоянието между Егейско море и Дунав е най-кратко. Българският бряг в района около Свищов-Зимнич е висок и подходящ за изграждане на мостово съоръжение със значителни спестявания на средства за изграждане на алпийски подход към моста за неговия надводен участък. Свищов се намира в центъра на Северния централен район за планиране, чиято пътна мрежа е на второ място по гъстота в страната, а в централната му част е съсредоточена една четвърт от железопътната мрежа в района. Свищов е едно от най-големите речни пристанища. Успешно функционира и фериботен терминал Свищов-Зимнич, свързващ пътните мрежи на България и Румъния. Летище Горна Оряховица предлага възможност за връзка с въздушен транспорт.  Това са добри предпоставки за развитие и на модерен интермодален комплекс. Има изградена железопътна инфраструктура от двете страни на границата. Чрез железопътната линия Зимнич-Александрия се пресичат Карпатите, а чрез линията Свищов-Левски се прави връзка с железопътната мрежа на България“, изброява проф.Захариев.

Свищовският финансист допълва още, че изграждането на тунел за преминаване на Стара планина под връх Шипка (на път I-5) се повишава атрактивността по отношение на провеждане на маршрутите с направление север-юг в централната част на България. Тунелът под Шипка, независимо от климатичните условия, ще пропуска максималено повишен трафик през Балкана.

„С пуска на тунела под Стара планина пътната инфраструктура на Южна България ще бъде свързана директно с река Дунав и румънската пътна инфраструктура, тъй като при най-южната точка на реката при Свищов разстоянието между Балкана и Дунав е най-късо. Мостът е мощен стимул за икономическото и социалното развитие на този регион от двете страни на границата, попадащ сред най-изостаналите региони в Европейския съюз“, уточнява проф.Захариев.

Той е категоричен, че географското положение на моста Свищов-Зимнич – в централната част на северната ни граница, определя и автомобилния поток, който би го ползвал. Този граничен пункт ще е еднакво удобен за осъществяване на маршрути както към Централна и Западна Европа, така и към страните от бившия Съветски съюз.

В подкрепа на казаното, разстоянието Свищов-Зимнич-Александрия-Крайова-Турну Северин-Тимишуара-Арад е 536 км., а Русе-Букурещ-Сибио-Арад е 609 км. Изграждането на мост Свищов-Зимнич ще облекчи останалите гранични пунктове на северната ни граница, което ще рефлектира върху бързината на обслужване на преминаващите транспортни средства и комфорта на пътуващите. Позитивните очаквания за натовареност на бъдещия Трети Дунав мост се обуславят от стратегическото разположение на Свищов на два международни транспортни коридора: Истанбул – Свиленград – Велико Търново – Свищов – Зимнич – Александрия – Крайова – Турну Северин – Арад – Будапеща, който коридор конкурира използвания сега път Велико Търново – Русе – Гюргево – Букурещ – Брашов – Арад – Будапеща, както и вторият – София – Плевен – Свищов – Зимнич – Александрия – Букурещ, който конкурира пътя Плевен – Бяла – Русе – Гюргево – Букурещ.

„По двете дестинации се постига съкращаване на пробега средно с 31 км. При пътуване през Свищов движението се насочва на запад от Букурещ, което позволява да се ускорят превозите в направление север – юг. Редуцира се замърсяването на въздуха и се намаляват тежките задръствания по околовръстното шосе на румънската столица. От прилежащите терени като най-подходящ се определя територията на бившето военно поделение, разположено източно от пристанище Свищов и противостоящо на незастроен румънски терен между пристанището и фериботния комплекс на Зимнич. Двата терена нямат никакви конфликтни показатели по Натура 2000, за разлика от всички други алтернативни локации  за трети мост между България и Румъния“, уточнява проф. Андрей Захариев.

По думите му разполагането на моста в урбанизирана територия постига множество  стратегически характеристики като близост до всички транспортни трасета през Свищов в дестинации Плевен, Русе и Велико Търново. Практически комплексът е разположен в рамките на града. Това ще улеснява обслужването му. Освен това ще е гарантирана пълна отдалеченост на основните транспортни потоци към моста от основните градски функции.

„Въпреки, че мостът е разположен в рамките на града пътищата, които ще извеждат трафика в посоките Велико Търново – Истанбул и  Плевен – София – Солун, заобикалят жилищните и обществено-обслужващи райони на Свищов. Това става без да се налага строителството на околовръстни трасета. Основната част от трасетата са съществуващи. Няма наличие на конфликт с останалите градски функции – обитаване, търговия, обслужване, образование, отдих“, разкрива проф. Захароиев.

Преимущество е и близостта с ж.п. линията Свищов-Левски. На 200 м. от военното поделение има ж.п. отклонение, свързано с коловозите на ж.п. гара Свищов, което е възможност за интермодален комбиниран транспорт.

„Това помага за съчетаването на територията на бившето военно поделение с площ от 335 декара на изгражданата днес Индустриална зона и мостово съоръжение. Бившият армейски имот може да бъде използван за обслужващи моста дейности – гаражи, паркинги, офиси, терминал, пътен възел. Логично е използване трасето на магистрала „Хемус“ и новата магистрала „Велико Търново – Русе“ с пътен възел „Полски Тръмбеш“, респ. „Ценово“ (към Свищов) за осигуряване на високо интензивния трафик от международен тежък транспорт. Подходът за финансиране и изграждане чрез публично-частно партньорство ще намали периода на инженеринг и съответния срок на откупуване и ще улесни и ускори интеграцията на Южна Румъния и Северна България в нов пан-дунавски регион за сътрудничество, растеж и трансгранични икономически дейности“, обяснява проф.Захариев.

Той е убеден, че Южнатa румънска магистрала (A6) Букурещ - Александрия - Крайова ще осигури разпределение на транспортните потоци в посоки северозапад и североизток. Самият град Александрия е населен с изключително много българи преселници от времената на множеството опити за освобождение на страната ни.

„Аргументите за изграждане на мост „Дунав Юг” при Свищов – Зимнич са научни, икономически и инженерни, но подкрепата от правителствата  на България и Румъния, е условие проектът да стане реалност. Независимо от сложните процеси на междудържавни съгласувания двете държави имат своя общ старт в ЕС, където принципът на свобода на движение на хора, стоки и капитали категорично води до преодоляване на съществуващия дефицит от трансгранични транспортни алтернативи през река Дунав“, категоричен е професорът от Стопанската академия. 

Проф. Захариев напомня, че изграждането на моста при Свищов чрез публичното-частно партньорство ще зададе нов дневен ред и подход за ускорено подобрение в качеството на инфраструктурата на дунавската равнина между Карпатите и Балкана. Премиерите на България и Румъния Бойко Борисов и Виорика Данчила ще останат в историята като постигнали споразумение за старт и изграждане на значимото съоръжение в периода на председателствата на Съвета на ЕС от България и Румъния през 2018 и 2019 г. На ход е българското правителство за вземане на еквивалентни на румънските правителствени решения за мост „Дунав Юг“ между Свищов и Зимнич.

Актуална справка сочи, че общата дължина на Дунав е 2912 км., а на българския участък – 470 км. Мостовете над реката към 2019 г. са общо 130 съоръжения. В Германия има 41 моста,  в Австрия- 42, а Словакия – 5.   Унгария разполага с 15 съоръжения, Сърбия с 9, Румъния с 6.  Четири гранични моста свързват Унгария-Словакия, 4 са изградени между Хърватска и Сърбия, един между Сърбия-Румъния и два между  България и Румъния.