По БНР, програма "Христо Ботев", в ефира на предаването "Нашият ден" проф. д-р Андрей Захариев представи пред журналиста Ивана Мурджева академичната оценка за Болонския процес и неговата позитивна роля за конвергенция на българските висши училища в Европейската зона за висше образование.
Звуковият файл е достъпен на адрес: https://bnr.bg/hristobotev/post/101575548/obrazovanie
В рамките на 15-те минути в интервюто бяха засегнати както важната роля на програмите Темпус и Еразъм+ за подобряване качеството на висшето образование чрез обмен на студенти и преподаватели, така и взаимното признаване на периоди на следване чрез системата за натрупване и трансфер на кредити. На прага на предстоящите празници деканът на факултет „Финанси“, като представител на чествалата своите достойни 85 години СА "Д. А. Ценов", пожела към министър академик Николай Денков, към всички преподаватели и студенти, да бъдем щедри в своята подкрепа българското висше образование и българските висши училища да ги има! И това да бъде по примера на Димитър А. Ценов с неговото дарение за създаването на Алма матер в Свищов.
Акценти в интервюто, изведени в сайта на програма „Христо Ботев“ по БНР:
През 1999 г. министрите на образованието на 29 европейски държави, включително и България, подписват т.нар. “Болонски протокол“ за изграждане на европейски висше образователно пространство. Какво се случва в българското висше образование 22 години по-късно? Темата коментира в „Нашият ден“ проф. д-р Андрей Захариев, декан на факултет "Финанси " в Стопанската академия в Свищов.
“Европейската зона за висше образование“ е едно достижение на европейската интеграция, което България бенефицира максимално. Причината е много ясна – винаги, когато Европа лансира една идея я обезпечава ресурсно. Когато това е свързано с висшите училища и възможности те да си партнират става един наистина ресурсоемък процес. Самото начало на Болонският процес е децентрализирана инициатива. Университетът в Болоня, по повод своята 900-годишнина от основаването си предлага на ректори на други от най-старите университети в Европа да подпишат т.нар. Магна харта. Това е основополагащият документ, който е радушно приет от бюрократите в Брюксел и в него те виждат една уникална възможност, освен със своята история и традиции във висшето образование, Европа да се обедини около една инициатива, която да превърне самият ЕС в атрактивен център за привличане на млади таланти и учени от целия свят.
Тук е ролята на висшето училище, в частност и висшите училища в България. Защото с нашата евроинтеграция и с приемането ни в ЕС, след програмата “Темпус“, която беше ресурсоизточника за множество партньорски инициативи – обновяване на курсове, мобилност на преподаватели и на студенти.“
„На практика с подписването на Болонската харта с присъединяването на България, с първия етап на програмата “Еразъм“ България се нареди в държавите, които отчитат едни постоянно нарастващи позитивни резултати. По своя характер това е една свежа кръв, идеи, стандарт, които определено полагат българското висше образование да прави своите крачки напред и нагоре.“
„Законодателно при нас се прояви с Европейската система за натрупване и трансфер на кредит. В случая това е една система, която позволява да се направи съпоставимост на учебната документация.“
