Научна лаборатория на името на свищовеца и първи български финансов министър Григор Начович бе открита в Стопанска академия „Димитър А. Ценов”. Лабораторията е създадена чрез дарения от физически и юридически лица, и е нова аудитория за Свищовското висше училище под №19 (ет. 2, Факултетски корпус). Тя e с профил приложни изследвания по публични финанси.
На официалното откриване на новата придобивка, което се състоя след тържеството за Студентския празник, присъстваха ректорът проф. д-р Марияна Божинова, председателят на Общото събрание проф. д-р Красимир Шишманов, зам.-председателя на Общото събрание проф. д-р Анета Денева, зам.-ректори, декани, ръководители на катедри, преподаватели, докторанти и студенти. Сред гостите бяха д-р Кристиян Кирилов – председател на Общински съвет - Свищов и г-жа Йонка Ченкова – директор на клон Свищов на „ЦКБ“ АД.
С „Добре дошли” от проф. д-р Андрей Захариев, декан на факултет „Финанси” и председател на УС на фондация „Проф. д-р Минко Русенов“ бяха приветствани присъстващите, който заедно с председателя на Общинския съвет изпълниха ритуала по прерязване на трикольорната лента. Минути преди откриването на новата научна лаборатория д-р Кирилов връчи специалната стипендия, учредена от Общински съвет – Свищов през 2005 г., носеща името на първия български финансов министър Григор Начович, която се присъжда ежегодно на студент, завършил 3-ти курс с най-висок успех сред обучаваните в спец. „Финанси” или спец. „Стопански и финансов контрол”.
Новата лаборатория е оборудвана с най-висок клас 65-инчов интерактивен дисплей (LYRA TT-6521Q) с резолюция 4К, мултимедиен проектор, седем компютърни конфигурации, бяла дъска и 12 учебни места за студенти от специализиращ курс на обучение. Общата стойност на техническото оборудване е 15 хил. лв., а заедно с ремонта на залата и обзавеждането достига 20 хил. лв. Допълнително за студентите са на разположение над 100 тома учебна и научна литература, предоставена от личните фондове на преподаватели от катедра „Финанси и кредит”.
Заедно с научна лаборатория „ДЕЛТАСТОК“ фондация „Проф. д-р Минко Русенов“ успя на финала на честванията на 70-годишнината на първата българска финансова катедра да предаде на академията за стопанисване и управление две нови и дигитално оборудвани научни лаборатории и учебни аудитории на обща стойност на дарението от 40 хил. лв. за което бе връчен съответен дарителски опис.
В обръщението си при откриването на лабораторията проф. Захариев подчерта желанието на екипа на финансовата катедра и фондацията да търси и намери верния технологичен отговор на стандарта STEM кабинети в средните училища, който задължава системата на висшите училища да инвестира в нови учебни технологии и дигитализация.
В словото си при откриването на лабораторията проф. Захариев изказа благодарност към ректора проф. д-р Марияна Божинова за академичното съгласуване и подкрепата при реализиране на инициативата по изграждане на научния център, за работата по структурното окабеляване и изграждане на информационната мрежа от страна на Академичния компютърен център и за положения труд от служителите на отдел „Ремонт и поддръжка” за работата по интериора. Вниманието бе насочено и към спомоществователите, направили възможна новата аудитория на Свищовската академия. „За да стане факт новата придобивка своя принос дадоха множество дарители”, сподели проф. Захариев и от името на преподавателите и студентите от финансовите катедра и специалност изказа благодарност за даренията и подкрепата на фирма „Евростилл” ЕООД, с управител Страшимир Данчев и за съдействието от г-жа Йонка Ченкова при оборудване на залата, както и финансовото осигуряване от фондация „Проф. д-р Минко Русенов” на база постъпили дарения от физически лица. Присъстващите на официалното откриване имаха възможност да разгледат новата научна лаборатория, която ще бъде използвана от студентите за приложни изследвания по публични финанси.
Дистанционно включване и обръщение към присъстващите от екрана на интерактивния дисплей направи проф. д-р Стоян Проданов, ръководител на катедра „Финанси и кредит“ при СА „Д. А. Ценов“.
Новината за новата научна лаборатория намери отражение и на сайта на СА „Д. А. Ценов“.
С брандирането на аудиторията на името на свищовеца и първи български финансов министър Григор Начович се прави една пряка връзка с делото на първостроителите на освободена България, където Свищов и плеяда негови видни граждани имат огромна роля за възраждането на страната. Начович е роден в град Свищов на 22.01.1845 год.
Министерството на финансите е учредено през 1879 г. в съответствие с Търновската Конституция. Неговата цел била да подготви и въведе в изпълнение на държавния бюджет на страната. Така с министър-председател Тодор Бурмов с указ №1/15.07.1879 год. на Княз Александър I е назначено първото бългорско правителство с министър на финансите Григор Димитров Начович. Той е първият български финансов министър, който заедно с д-р Георги Атанасович (роден в Свищов на 10.03.1821 год.), министър на народното просвещение, формират една трета от състава на това макар и кратко като мандат, но завинаги оставащо в историята първо българско правителство.
Първоначално Григор Начович е един от водачите на Консервативната партия, но по-късно участва в правителства, които са с противоположна политическа ориентация, като тези на Стефан Стамболов (основава и ръководи Народнолибералната партия), Константин Стоилов (основател и лидер на Народната партия) и Тодор Иванчов (от Либералната партия).
Григор Начович е роден на 22 януари през 1845 г. в Свищов, тогава в Османската империя, в семейството на заможен търговец. Той учи в гръцкото училище в Свищов, после във френския колеж в Цариград, в търговско училище във Виена. След като завършва Висшата финансова школа в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.
След преминаването на четата на Филип Тотю (хайдутин и революционер) в България през 1867 г. Григор Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина (организация на русофилски настроените българи емигранти, главно едри търговци) и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград (през 1867-1868 г.).
През 1868 г. Григор Начович заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество "Напредък" и пише за различни френски и немски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник е и на списание “Летоструй”.
По време на Сръбско-турската война през 1876 година той организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877-1878 г. е на служба в руското Главно командване. Заедно с това е редактор на вестник “Марица” в Пловдив. След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни административни длъжности - министър на финансите в първото българско правителство (1879 г.) и кабинета на Леонид Соболев (1882-1883 г.). После е министър на външните работи и изповеданията (1879-1880 г.), помощник-кмет на София (1880-1881 г.) и министър на вътрешните работи (1882 г.). Григор Начович е депутат и в Учредителното събрание в Търново (10 февруари – 16 април 1879 г.) - първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година.
После Начович участва и в работата на първото Велико Народно събрание, което заседава във Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател екзарх Антим I. То избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.
Григор Начович е член на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881-1883 г.). В края на "Режима" е финансов министър и в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883-1884 г.). През 1882 г. Начович става дописен, а през 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През следващата година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889-а. След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства в периода между 1886 и 1888 година. От 1889 до 1891 г. е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896 г.), кмет на София (1896-1897 г.) и министър на търговията и земеделието (1899-1900 г.). От 1903 до 1906 г. Григор Начович е дипломатически представител в Цариград. Той ръководи преговорите по сключването на Лондонския мирен договор, подписан на 17 май (30 май нов стил) през 1913 година. Документът урежда отношенията между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, а с него се слага край на Балканската война (1912-1913 г.). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война през юни 1913-а. Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.
