Финансиране политиката на сближаване на Европейския съюз

Политиката на сближаване е насочена към всички региони и градове в ЕС, за да подпомогне създаването на работни места, конкурентоспособността на бизнеса, икономическия растеж, устойчивото развитие и да подобри качеството на живот на гражданите. Средствата по Европейската политика на сближаване, които за периода 2021-2027 г. са в размер на над 392 милиарда евро, целят намаляване на регионалните икономически и социални неравенства в ЕС. Политиката на сближаване се финансира чрез специални фондове.

Основният ресурс на политиката на териториално сближаване на ЕС са структурните фондове на ЕС:

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) (European Regional Development Fund (ERDF)

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) инвестира в икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз, с основна цел: създаване на предпоставки за коригиране на дисбалансите между регионите, насочвайки инвестиции в по-интелигентна, по-зелена, по-свързана и по-социална Европа, която е по-близо до своите граждани. През периода 2021-2027 г. фондът дава възможност за инвестиции, които да направят Европа и нейните региони:

• по-конкурентоспособни и по-интелигентни чрез иновации и подкрепа за малките и средни предприятия, както и цифровизация и цифрова свързаност;
• по-зелени, нисковъглеродни и устойчиви;
• по-свързани чрез подобряване на мобилността;
• по-социални чрез подкрепа на заетостта, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване, както и чрез засилване на ролята на културата и устойчивия туризъм;
• по-близки до гражданите, подкрепяйки местно ръководеното развитие и устойчивото градско развитие в целия ЕС.

Кохезионен фонд (КФ) (Cohesion Fund (CF)

Кохезионният фонд подкрепя инвестиции в областта на околната среда и трансевропейските мрежи в областта на транспортната инфраструктура (TEN-T) в по-слабо проспериращите държави от ЕС. За периода 2021-2027 г. Кохезионният фонд се отнася за България, Чехия, Естония, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.

Кохезионният фонд подкрепя следните специфични цели:

• по-зелена, нисковъглеродна преходна към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии и устойчива Европа чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, смекчаване и адаптиране към изменението на климата, предотвратяване и управление на риска и устойчива градска мобилност;
• по-свързана Европа чрез подобряване на мобилността чрез разработване на устойчива на климатичните промени, интелигентна, сигурна, устойчива и интермодална TEN-T мрежа и разработване и подобряване на устойчива, устойчива на климатичните промени, интелигентна и интермодална национална, регионална и местна мобилност, включително подобрен достъп до TEN-T и трансгранична мобилност.

Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+) (European Social Fund Plus (ESF+)

Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) е основният инструмент на Европейския съюз (ЕС) за инвестиране в хората и подкрепа на прилагането на Европейския стълб на социалните права. Като част от политиката на сближаване, ЕСФ+ подкрепя икономическото, териториалното и социалното сближаване в ЕС – намалявайки неравенствата между държавите членки и регионите. Европейският социален фонд+ (ЕСФ+) има за цел да подпомогне държавите членки за:

• справяне с кризата, причинена от пандемията от коронавирус;
• постигане на високи нива на заетост и справедлива социална закрила;
• насърчаване на квалифицирана и устойчива работна сила, готова за прехода към зелена и цифрова икономика.
• ЕСФ+ финансира прилагането на принципите на Европейския стълб за социални права чрез действия в областта на заетостта, образованието и уменията, както и социалното приобщаване.

Фонд за справедлив преход (ФСП) (Just Transition Fund (JTF)

Фондът за справедлив преход (ФСП) е нов инструмент на политиката за сближаване 2021-2027 г., като първи стълб на Механизма за справедлив преход в контекста на Европейския зелен пакт, целящ постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г.

Единствената специфична цел на Фонда е да подкрепя регионите и общностите в Европа, които са най-засегнати от прехода към климатична неутралност, за да се избегне нарастването на регионалните неравенства, в съответствие с целта на политиката за сближаване на ЕС за намаляване на регионалните неравенства и за справяне със структурните промени в ЕС.

Два структурни фонда са достъпни за всички региони на ЕС: Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд (ЕСФ). Средствата от ЕФРР и ЕСФ+ се разпределят в три категории региони (по-слабо развити, по-силно развити, в преход), някои държави се възползват от Кохезионния фонд, някои региони със специфични потребности получават специално финансиране (най-отдалечените региони и слабо населените), а всички държави се възползват от ФСП.

Финансирането на политика на сближаване се финансира и от специфични финансови инструменти, които спомагат за стимулиране на инвестиции на място за дейности, генериращи приходи и спестяващи разходи, като същевременно максимизират частните инвестиции с минимална публична подкрепа за постигане на целите на политиката на сближаване за икономическо, социално и териториално сближаване. Финансовите инструменти представляват по-ефективна и устойчива алтернатива в допълнение към традиционната подкрепа, основана на безвъзмездни средства. Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд подкрепят проекти на място чрез финансови продукти, като заеми, гаранции и дялово участие.

Настоящата публикация е изготвена в рамките на работен пакет 3 „Awareness raising campaign through media“ по проект с акроним 2024-CYBLRO-SOPRANO по програма „Информационни мерки за Кохезионната политика на ЕС за 2025 г.” (IMREG-2024-INFOME) и наименование „Свидетелства на Кохезионната политика в Кипър, България и Румъния“ с контрактор Aspon Consulting Cyprus и партньори ALPHA TV Cyprus, Asociatia SIMO и Академичната фондация „Проф. д-р Минко Русенов“. Съдържанието на публикацията е съставено на база публични данни в информационните канали на Генерална дирекция „Регионална политика“ (DG REGIO) към Европейската комисия, единния информационен портал за средствата от ЕС, БНБ и академични изследвания.

Код на публикацията: WP3b-BG-06