#

VIVAT AKADEMIA, VIVAT SVISHTOV

VIVAT AKADEMIA, VIVAT SVISHTOV
Дата: 10.11.2017 | Преглеждания: (2633)

Под надслов: "VIVAT AKADEMIA, VIVAT SVISHTOV" е публикувано словото на проф. д-р Делчо Порязов по случай 65-годишнината на катедра „Финанси и кредит” и удостояването му със званието „Почетен гражданин на Свищов” (в-к "Дунавско дело", 10.11.2017 г.)

VIVAT AKADEMIA, VIVAT SVISHTOV

 

Слово на проф. д-р Делчо Порязов

по случай 65-годишнината на катедра „Финанси и кредит”

и удостояването му със званието

„Почетен гражданин на Свищов”

 

Уважаеми Г-н Генчев – кмет на град Свищов

Уважаема Госпожо д-р Ганчева – зам.-председател на Общинския съвет,

Уважаеми Г-н Ректор на Стопанска академия доц.Марчевски,

Уважаеми Професор Захариев – сегашен ръководител на катедра „Финанси и кредит”

 

          БЛАГОДАРЯ ВИ! Най-сърдечно ви благодаря за вашето решение да ме удостоите със званието „Почетен гражданин на град Свищов”. Ценя високо този жест защото Свищов не е кой да е град в България. Свищов е един от духовните центрове на Република България. Ще нося гордо това звание.

          За разлика от животинския свят, природата е надарила човека с памет да помни миналото си и с разум да гледа в бъдещето си. Взирайки се в бъдещето той чертае стратегии за това как да превърне родния си край, Родината си в уютен дом и да направи обществото по-добро. На тази философска максима и аз подчиних своя живот.

          VIVA  AKADEMIA 

          Огорчен от факта, че рабфаковци ми заеха мястото по специалността „Философия” в Софийския университет аз записах „Финанси” в Свищов. Ще си призная, на времето не знаех кой знае какво и колко за съдържанието на тази специалност, за това висше учебно заведение и за този град. Утеших се, че тя започва със същата буква с която мечтаех да започна университета в София и с това, че избягвам военнослуженето в казармата към което имах негативно отношение считайки го за загубено време. По-късно осъзнах, че не съм сбъркал защото философите само мъдруват върху същността на човешкия живот, а финансистите, наред с него, и действат как с финансите да направят това общество  по-мъдро и по-хуманно. От тази година (1952) започна моето житие в Свищов и моята дан към Стопанската академия и към град Свищов.

          Известно е, че през 1955-та година тогавашния „Комитет за наука и образование” издаде заповед с която се закрива висшето училище в Свищов. Той нямаше право на това, защото първо, училището е дарение и второ, защото развитието на икономиката изискваше повече икономически кадри. Аз се наредих в редиците на студентите защитаващи училището. Само ще отбележа, че тогава протестите не бяха разрешени и стачните действия се считаха за противонародни. През 1967 година вече като Декан на финансовия факултет и Заместник ректор на института, заедно с проф. Русинов и проф. Величко Нанков, внесохме в академическия съвет предложение да бъде възстановено името на дарителя Димитър Апостолов Ценов, отнето преди това. Нашата дан като ръководители на института беше да върнем името на този достоен българин-родолюбец дарил всичките си спестявания за да издигне тази сграда, която и до сега се извисява на брега на Дунава.

          По-късно, когато мина времето „да бъде или да не бъде” вече като Ректор, заедно с цялото ръководство, предприехме материално преоборудване на Академията. Бяха изминали цели 35 години. Банките и стените бяха замърсени, изподраскани, изпочупени. Ние „облякохме” тази сграда, както я виждате в сегашния вид, по същество в нова „премяна”. Обхванат от стари спомени ще съобщя и малка подробност. Ако се вгледате в стените ще видите, че по време на строителството до този етаж беше стигнал италианския облицовъчен материал мушалкалк. Стените нагоре бяха обикновена мазилка. След зимната изпитна сесия на 1973 година съборихме мазилката по стените и с български строителен материал, също мушалкалк, довършихме хубавата премяна и на ректорския етаж. Тогава Деканът на финансовия факултет – проф. Славчо Славев дотърча при мен в ректорския кабинет и уплашено заговори:

- Какво правиш? Събори и стените на сградата, харчиш много пари, не мислиш ли, че ще те обвинят и ще те пратят в Белене?

Белене беше символ на затвор. Леко се усмихнах и му казах:

- Проф. Славев, ако наистина това се случи надявам се, че ще идваш на остров Белене и с един затворник на откровен разговор ще се ровим в историята на нашата Алма матер.

Последва реплика:

- Аз говоря сериозно, а ти се шегуваш!

Отвърнах:

- И аз говоря сериозно. Всичките пари, които получаваме от Министерство на финансите са окачени по стените и слепците ще ги видят.

Проф. Славев беше много сериозен и честен човек.

Материалното преоборудване на института продължи. Превърнахме първия салон на бившия студентски стол в модерна кафе-сладкарница за студентите. Тя и сега съществува. В първото общежитие на Калето изградихме културен клуб за преподавателите със салон за отдих, за тихи игри и за научна дейност. И той съществува сега. Вторият подземен етаж на студентския стол преоборудвахме в една малка театрална зала по подобие на „Театър 199” в София, зала 121 за студентската художествена самодейност. В нея се играеше пиесата „Дърво без корен” по Хайтов. Сключихме договор за сътрудничество със софийския театър. Студентският театър стана първенец на студентската художествена самодейност. Пак между двете общежития на Калето оборудвахме зала за тенис на маса. „Академик” Свищов стана шампион на България. Подобряването на материалната база на Института не спря до тук. Започнахме голямото строителство – разширението на финансовия факултет. Казах разширение, а всъщност по обем на учебно пространство, то беше три пъти по-голямо от обема на старата сграда. С проф. Иван Илиев – зам.-председател на Министерския съвет и Председател на Комитета по планиране направихме първата копка на Студентския град. Свищовското висше училище стана с най-добрата материална база в сравнение с останалите тогава три града с ВУЗ-ове – София, Варна и Свищов.

Възвишението на висшето училище продължи и в професионалната подготовка на бъдещите икономисти. Успяхме да убедим министерството и да разкрием трети факултет – отраслеви. В него организирахме специалностите: икономика на промишлеността, икономика но селското стопанство и икономика на търговията. С основните отраслеви специалности – по финанси, счетоводство и застрахователно дело, институтът по същество се превърна в комплексен университет по икономика. Въз основа на този успех ни беше възложено да разработим модел на модерно висше учебно заведения. Направихме го и министерството го препоръча като пример на другите ВУЗ-ове. Приехме план за подготовка и повишение на професионалната квалификация на преподавателския състав. Министерството също го препоръча за пример на другите висши учебни заведения. В института не дойде от вън нито един подготвен преподавател. В замяна на това той даде хабилитирани кадри на ВУЗ-овете в София, В. Търново, Русе, Варна, Бургас и Пловдив. Нещо повече – някои от тях дори оглавиха съответните ВУЗ-ове.

Всестранният просперитет на Висшия финансово-стопански институт го постави на челно място в образователната система на България. Този факт даде основание на проф. Димитър Панайотов, който по късно ме замести като ректор, да се провикне:

- Свищов може да е на края на България, но Свищов стои в центъра на икономическото образование и на икономическата наука в България.

И действително тогавашното ръководство, което оглавих като ректор нареди висшето учебно заведение на Свищов в центъра на икономическото образование и икономическата наука. Министър Начо Папазов го посочи като пример за най-бурно развитие на висше учебно заведение. А при едно посещение на Зам.-председателя на Министерския съвет Тано Цолов, който по не знам какъв повод беше при нас, на заседание на Министерския съвет заяви:

- Идете да видите висшето училище в Свищов. То се развива с невероятно бързи темпове и блести от чистота. По-чисто е и от най-чистата църква в България макар тя да се посещава от десетина баби, а във висшия институт всеки час и всеки ден влизат хиляди студенти.

 

VIVA SVISTOV

Стопанска академия, по волята на дарителя Д. А. Ценов, се намира в родния му град. Свищов винаги се е гордял и винаги страстно е защитавал своята Академия. Свищов винаги ме е респектирал с възрожденския си дух, с патриотизма на неговите дарители, с просветното му дело, с неговото цялостно минало. Този респект вроди и моето огромно уважение към него и моето огромно желание да му помагам с каквото мога. Присъденото ми звание „Почетен гражданин” ме задължава да разкажа за действията ми по отношение на неговото развитие.

Ако разгърнете протоколите на градската община или на конференциите на градската партийна организация в присъствието на великотърновските окръжни ръководители, ще цитирам имената им – Никола Василев и Злати Шалаверов, аз направих предложение да се открие държавен драматичен театър и държавен симфоничен оркестър в Свищов. Градът даде на България Алеко Константинов и драматичният театър заслужава да носи неговото име. Те наведоха глави и не пророниха нито една дума. Потребностите от тези две културни институции на студентите и на преподавателското тяло удовлетворявахме като пращахме автобуса на русенските мартенски дни и на представления в София. Тази ситуация продължава и сега. Позволявам си да препоръчам на Общината Свищов да търси решение на този проблем.

По-нататък. Разлиствайки страниците на вестник „Дунавско дело” през 60-те години ще намерим в него една моя статия и една скица рисунка от свищовския художник Ангел Ботев за облагородяването на „Банара”. Предлагахме входа на Свищов да се превърне в едно цветно огледало с летен театър. Идвайки в Свищов и с автобуси и с влакове пред посетителите ще се изправи едно цветно огледало с монумента на летен театър. Г-н Кмете, позволявам си да препоръчам да извършите това облагородяване. Уверявам Ви, че това искане Свищов да украси входната си врата за повече от основателно и дълго ще се помни Вашето кметуване.

          А сега търсейки възможности да помагам на Свищов аз ви моля да извървим пешком разстоянието от Велишана до  Хан Бъчва и старите гробища. По пътя си ще намерим закопани основите на „Двореца на културата” и основите на Съдебната палата. Идвайки до площад „Свобода” ще открием закопаните основи на „Младежкия дом” на който бяха издигнати дори и стените на първия етаж. Продължавайки по-нататък и стигайки до старите гробища (сега бензиностанция) ще изровим закопаните основи на спортна палата. Прекрачвайки границата на скромността, бидейки във висшия ешелон на държавната власт, използвайки личното местоимение – аз, включих в плана и паричните средства в бюджета за изграждането на тези сгради. Представете си как би изглеждал сега Свищов, ако бяха изградени тези сгради. Но не би. Некадърните тогавашни ръководители на Свищов се подмазваха на великотърновските феодали и изпращаха строителните работници да строят там, но не и в Свищов. Окръжните ръководители на В. Търново се отнасяха към Свищов като към свое колониално владение. Сградите не са построени. За моя утеха и радост от включените в плана и осигурени с парични средства от бюджета станаха само две: едната е сградата на БНБ срещу гърба на Читалището, другата Старческия дом в местността „Паметниците”. Изказвам надежда, че господин Красимир Дачев, който е собственик на „Свилоза” ще потърси и ще подпомогне изграждането на културния дом. Там по сметката на този обект бяха включени необходимите парични средства за него.

          Вълнуващите ни проблеми за развитието на Свищов ме карат да се обърна и към кмета на града. Г-н Генчев, строящата се магистрала София-Варна скоро ще достигне и района на Свищов. Вие мислите ли къде ще се включите в нея. Явно е, че пътя за София няма да минава нито през В. Търново нито през Плевен, нито при Бяла, а някъде по средата между Левски и Павликени. Ако мислите, вземете мерки още от сега, защото развитието на пътната инфраструктура ще бъде от голямо значение за развитието на Свищов.

          Мислехме за Свищов и за неговата Академия. Страдахме за него. Изненадващо в новогодишната вечер на 2002 срещу 2003 година Президентът на България посочи моето име като име на достоен българин. На другия ден домашния ми телефон загря от обаждания по повод моето дарение за спасяването на училището в село Припек Кърджалийско. Редяха се безкрай думите:

- Проф. Порязов ние те мислехме за свищовлия, а ти се оказа от другия край на България – от Родопите.

Поводът беше едно мое злостно писмо до тогавашния Премиер Сакскобургготски и министърът на просвещението Атанасов, че закриват училищата в граничните и високопланинските райони. Защото нямало 18 ученика за всеки един клас. Действително в София и другите големи градове ги има, а там ги няма. Г-жо Такева, Вие сте тука. Искам да ви кажа, че тогава принудих министерството да приеме програма за спасяването на тези училища наречени „защитени училища”. Това е моята заслуга по отношение образованието в България. И още нещо. Като председател на Съюза на икономистите в България, когато се провеждаше учителската стачка, ние излязохме с призив срещу правителството на Сергей Станишев за това, че подценява ролята на учителството и застанахме плътно зад неговите искания.

ВИВА КАТЕДРА „ФИНАНСИ И КРЕДИТ”

И на края последни думи за катедра „Финанси и кредит”, която организира това мило тържество. Нейни заслуги са:

Първо. Катедрата подготви повече от 25 000 специалисти за сферата на държавните финанси и банковото дело. За сегашното поколение ще съобщя, че в продължение на четвърт столетие от 1950 до 1975 година, във връзка с профилизацията на трите икономически ВУЗ-а в София, Варна и Свищов само тук се готвеха финансисти. Няма да преувелича ако кажа отлични специалисти. Видимо този факт, на фона на онова което стана със специалността „Финанси” през преходния период, аз посъветвах младежите – кандидат-студенти с думите: „Ако искаш да станеш добър юрист – следвай право в софийския университет! Ако желаеш да станеш добър историк – следвай университета във В. Търново! Ако  те привличат икономическите специалности и искаш да станеш добър финансист следвай финанси в свищовската академия.” Обръщам се към проф. Брусарски – Зам.-министър на финансите и г-жа Стоянова – подуправител на БНБ – помагайте на катедра „Финанси и кредит” в Свищов. Тя работи за кадровото обезпечаване на вашите ведомства.

Второ. Катедра „Финанси и кредит” извърши огромна научно-изследователска дейност в областта на финансите и банковото дело. Нейните представители написаха всички учебници за специалността. Те издадоха фундаментални произведения за финансово-кредитната система на народното стопанство. Не мога да ги изброя сега. Но не мога да не посоча двутомната „Финансово-кредитна енциклопедия” – венец на нейната изследователска работа. Не мога също така да не спомена имената на нейните най-видни представители: проф. Минко Русенов, проф. Васил Ранков, проф. Лазар Ралчев, проф. Радослав Ангелов. Моето т.нар. второ поколение на свищовската финансова школа се прекланя пред тяхната памет. Одухотворени сме, че видяхме техните портретни образи и присторно чухме техните гласове, които вечно ще витаят в просторните зали на нашата Алма матер.

          Трето. Катедра „Финанси и кредит” даде на България много държавни ръководители – министри, зам.-министри, народни представители. Списъкът на техните имена е много дълъг. За това ще посоча само имената от онова бурно време: Тодор Владигеров – чл.кор., началник на кабинета на Георги Димитров и акад. Иван Стефанов –министър на финансите. Жалко, че върху тях се стовариха ударите на сталинизма.

          В заключение ще призова от името на второто поколение на финансовата школа проф. Андрей Захариев и проф. Румяна Лилова с уважение да разказват на следващите поколения славната история на катедра „Финанси и кредит”. И не само това. А да работят още по-активно за да издигнат на по-високо равнище нейната преподавателска и научно-изследователска дейност. За себе си на по-висок глас ще промълвя: ВИВА КАТЕДРА „ФИНАНСИ И КРЕДИТ” при Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов!

Словото е произнесено на 7 април 2017 г. в Аулата на СА „Д. А. Ценов“на тържествено съвместно заседание на Общински съвет – Свищов и Катедрен съвет на катедра „Финанси и кредит“ и е публикувано във вестник „Дунавско дело“, година LXIII, брой 43, 10-16.11.2017 г., стр. 4