С 57 национално признати доценти и професори, СА „Д. А. Ценов“ е лидер за страната с 27,1% дял сред всички регистрирани в НАЦИД към 30.12.2018 г. учени в България. След дълго обсъждани промени Народното събрание въведе през пролетта на 2018 г. национална критериална система за признаване на академичните длъжности в страната. Въвеждането на минималните национални изисквания по професионални направления за придобиване на научните степени и заемане на академичните длъжности наложи изискване и за публично регистриране на всички проведени до сега процедури, с цел установяване на тяхното съответствие с новите единни държавни изисквания. С това се сложи практически край на оценената от експерти и парламентаристи порочна практика за развитие на академичния състав по приети от отделните Академични съвети децентрализирани, а на места и силно занижени критерии и стандарти.
С публикуването в „Държавен вестник“ на промените в Закона за развитие на академичния състав (ДВ, бр. 30 от 3 април 2018 г.) последваха промени и допълнения в Правилника за неговото прилагане (ДВ, бр. 56 от 6 юли 2018 г.). Въвеждането на изискване за регистрация на академичния състав в масивите на Националния център за информация и документация (НАЦИД) се оказа обаче, че не само изненада академичните ръководства, но и самите хабилитирани лица и особено тези, които са продукт на децентрализираното академично развитие след закриването на ВАК.
Прегледът към края на 2018 г. в публично достъпния регистър на академичния състав на НАЦИД в частта професори и доценти показва, че при изискване за регистрация към всичките 71 научни институции и висши училища в страната с краен срок 3 ноември 2018 г. (съгласно параграф 44 от преходните и заключителни разпоредби на променения закон) едва 210 хабилитирани лица в страната съответстват на националната критериална система (вж. http://nacid.bg/bg/register_RAS/ ). Сред тях с 57 успешно регистрирани доценти и професори лидер е Стопанска академия „Д. А. Ценов“ (27,1% дял за страната), следвана от Военномедицинска академия с 40 хабилитирани лица, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със 17 професори и доценти, Националната спортна академия с 12 регистрации на хабилитирани лица, УНСС с единадесет позитивни регистрации, БАН с 10 хабилитирани учени и т.н. Мнозинство от четиридесет и пет научни институции и висши училища нямат все още нито едно регистрирано в НАЦИД хабилитирано лице, съответстващо на новата национална критериална система.
В обявяваните за национално неприоритетни направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, където над половините висши училища имат иначе позитивна акредитация от НАОА за водене на специалности и прием на студенти се оказва, че свищовската академия е с най-изряден и отговарящ на новите националните стандарти академичен състав. Делът на СА „Д. А. Ценов“ е 70,9 % от общо 79 национално регистрирани професори и доценти с профил в посочените две професионални направления. На второ място е УНСС с десет регистрации на хабилитирани преподаватели (12,7%), следвани от БАН с 4 регистрации и ИУ – Варна с едва трима регистрирани хабилитирани преподаватели.
Над две трети от акредитираните в тези две професионални направления висши училища нямат нито един регистриран хабилитиран учен, съответстващ на националните критерии. В същото време на ниво бюджетно финансиране безспорно установеният по-горе лидер в регистъра на НАЦИД за национално признати професори и доценти по икономика и управления е на другия полюс като финансови ресурси и държавна поръчка за прием на студенти!? Определено Министерството на образованието и науката, а и Министерство на финансите са в състояние да прецизират своята политика в областта на бюджетната издръжка и държавната поръчка за прием на студенти и докторанти като се съобразят и с регистъра на НАЦИД за кадровата осигуреност с хабилитирани лица, отговарящи на новите национални стандарти. Този регистър показва и къде е най-добрата и с национално признати стандарти обезпеченост с професори и доценти като към края на 2018 г. лидерът за страната е Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.
Водещ принос за отличното класиране на свищовската академия има и катедра „Финанси и кредит“, която е и най-голямото катедрено звено в структурата на СА „Д. А. Ценов“. Със своите трима професори (проф. Андрей Боянов Захариев със 184 регистрирани публикации в НАЦИД; проф. Божидар Виолинов Божинов със 140 публикации в НАЦИД и проф. Теодора Димитрова Петрова със 70 публикации в НАЦИД), девет доценти (доц. д-р Жельо Вътев Вътев с 90 публикации в НАЦИД; доц. д-р Стоян Станимиров Проданов със 72 научни публикации, доц. д-р Стефан Маринов Симеонов с 65 публикации в НАЦИД; доц. д-р Ангел Ефремов Ангелов с 47 научни публикации; доц. д-р Анелия Кирилова Радулова с 58 публикации в НАЦИД; доц. д-р Валентин Иванов Милинов с 58 публикации в НАЦИД; доц. д-р Марин Стефанов Маринов с 42 публикации в НАЦИД; доц. д-р Александър Петров Ганчев с 47 публикации в НАЦИД; и доц. д-р Людмил Боянов Кръстев с 34 публикации в НАЦИД), шестима главни асистенти и петима асистенти катедрата е естествен лидер в генерирането на научна продукция, вкл. и в най-престижните световни бази с научна периодика Web of Science и Scopus. Към края на 2018 г. в катедрата се обучават и над 40 докторанти, вкл. и чуждестранни от Израел и Канада. Стотици са обучаваните студенти в отделните курсове в специалност „Финанси“, която е естествен притегателен център за придобиване на степен „бакалавър“ и степен „магистър“ от кандидати от цялата страна и зад граница.
http://finance1952.com/article/bulgaria/1490/s-videokonferentna-vruzka
Реализацията на дипломантите е основно в сектор „Финансови и застрахователни дейности“, където средномесечното възнаграждение е близо 2000 лв. и е в топ две за страната. Дейностат на катедрата се подпомага от академична Фондация „проф. д-р Минко Русенов“, която за последната една година привлече дарения за над 100 хиляди лева и изплати стипендии на десетки студенти и докторанти.
http://finance1952.com/article/bulgaria/1484/v-aulata-na-sa
Успешното регистриране на голям брой хабилитирани учени в НАЦИД е функция както на активната роля на отговорните на ниво висше училище лица и звена, така и на работата на научните секретари, отговарящи пряко за попълването на личните профили на всеки отделен преподавател в базата данни на НАЦИД.
В СА „Д. А. Ценов“ функционира от 2005 г. информационна подсистема за управление и разпространяване на научната информация и публикациите за целите на дейността на института за научни изследвания при СА „Д. А. Ценов”. С нея се подпомага процеса на научно атестиране, където ежегодно всеки преподавател и всяка катедра актуализират и регистрират научната продукция на академичния състав: www.uni-svishtov.bg/teacher .
Системата е създадена като пилотен проект от Академичния компютърен център с тогавашен директор гл. ас. Емил Цанов в мандата на проф. д-р ик. н. Нено Павлов като ректор на СА „Д. А. Ценов“. Паралелно, академична библиотека „Акад. Н. Михов“ с директор г-жа Анка Танева поддържа и регистър на цитиранията по автори и по източници на цитиране: http://wlib.uni-svishtov.bg/abcitation/absc.htm .
Тези информационни масиви, както и високия вътрешен стандарт за провеждане на конкурси за израстване в академична длъжност по Закона за развитие на академичния състав в Република България и Правилника за неговото прилагане са логичните фактори довели до лидерската позиция на СА „Д. А. Ценов“ спрямо всички останали научни институции и висши училища в страната към края на 2018 г.
Новината за лидерската позиция на свищовската академия вече получи и национална гласност в електронните и печатни медии.
Стопанска академия в Свищов е първенце в националния регистър за хабилитираните учени в България
.jpg)
.jpg)
.jpg)
