#

Alumni Finance1952: Отборът на надеждата и неговия мениджър д-р по ик. Виктор Кирков, възпитаник на финансовата катедра в СА „Д. А. Ценов“

Alumni Finance1952: Отборът на надеждата и неговия мениджър д-р по ик. Виктор Кирков, възпитаник на финансовата катедра в СА „Д. А. Ценов“
Дата: 20.08.2019 | Преглеждания: (558)

С победата си над състава на Бразилия „Отборът на надеждата“ постигна най-големия си успех в историята на световните първенства по футбол за бездомни хора (Кардиф, 27 юли – 3 август, 2019 год.). Успехът дойде след многоголов спектакъл завършил при резултат 8:7 за България. Мениджър на българската формация е д-р по ик. Виктор Кирков, който на 29.9.2017 год. защити докторска дисертация на тема „Финансово управление на професионален футболен клуб“ след докторантура в задочна форма, държавна поръчка към катедра „Финанси и кредит“ при СА „Д. А. Ценов“ – Свищов. Той е изпълнителен директор на „Спортс Мениджмънт България”  и е в основата на кандидатурата на София за домакин на следващото издание на турнира Homeless World Cup през 2020 г. По този повод пред сайта на финансовата катедра д-р Кирков изрази мнение за възможностите за продължаване на политиките на интегриране на младите спортни таланти чрез последваща подкрепа за тяхно следване във висше училище и бъдеща професионална кариера.

Finance1952: Какво е бъдещето на младите таланти от „Отбора на надеждата“ и може ли то да се обвърже със следване за висше образование и/или футболния изяви на големия терен?

Почти всички национални състезатели от „Отбор на надеждата“ в последните години са на възраст между 16 и 18 години. Те наистина са млади, но по отношение на футбола са в напреднала възраст, в която вече им предстои дебют в първенствата при мъжете и евентуално подписване на договор като професионалисти. За съжаление, единици от тях са тренирали организирано преди да влязат в нашия тим, а талантът не единствено достатъчно условие, за да направят добра кариера в най-популярния спорт. Основната цел на проекта „Отбор на надеждата“ е изграждане на личностни качества в играчите, които впоследствие да им послужат като основа за благоприятна реализация в живота. За момента можем да се похвалим със 100% успех на социалната интеграция и реализация в обществото на националните ни състезатели през последните близо 8 години. Голяма част от тях се развиват професионално в чужбина, но почти всички са ангажирани с нискоквалифициран труд. Единственият начин това да се промени е подобряване на ситуацията в образователната система, която в момента масово произвежда неграмотни абитуриенти. Въпреки това, всяка година в отбора има момчета, които имат потенциал да стартират следване за висше образование. За съжаление, не го правят, поради страх да излязат извън зоната си на комфорт или заради наслоените с векове предразсъдъци в обществото относно циганския етнос. За всички тях футболът би бил отличен инструмент да се интегрират бързо и успешно в новата за тях среда във ВУЗ, да намерят нови приятели и да спечелят уважението на колегите си.

Finance1952: Какви препоръки за обвързване на висшето образование с масовото и високото спортно майсторство можете да дадете на база международен опит и влошаващи се здравни показатели за българската младеж?

Една от най-успешните системи за развитие на спортни таланти е тази в САЩ, която е базирана основно върху колежанския спорт. Честа практика зад Океана е даването на безплатни стипендии на изявени спортисти дори в най-добрите учебни заведения. В България е невъзможно в средното образование да се наблегне на развитието на спортни таланти поради няколко причини – изключително остаряла или липсваща спортна база и принизяване на часовете по физическо възпитание и спорт, които в най-добрия случай са 3 на седмица. Висшите училища обаче имат свободата да поддържат добра спортна инфраструктура, да развиват отбори в различни видове спорт и да участват не само в студентските първенствата, но и в тези на спортните федерации. Инвестиции в тази посока със сигурност биха подобрили здравните показатели на студентите. Поради тази причина мисля, че МОН трябва да оказва финансова подкрепа за подобни инициативи на проектен принцип, а Националната агенция за оценяване и акредитация би трябвало да дава солидни бонуси от точки на университетите, които създават добри предпоставки за спорт на студентите си. Това би дало възможност на много висши учебни заведения да дадат предоставят шанс за развитие на двойна кариера при елитните спортисти, а за всички останали практикуващи това би гарантирало поддържане на добро здравословно състояние.

Работата с младите футболисти от Отбора на надеждата се подкрепя от Борислав Фердинандов, национален селекционер, който зарежда и мотивира нашите играчи с думите: „Като свърши мача, искам да излезете с главите нависоко, усмихнати. Дори да сте загубили, да сте дали всичко от себе си. Публиката да ви аплодира и вие да аплодирате публиката.“ След отличното представяне в Кардиф с класиране в топ 12 посрещането на аерогарата в София бе изключително радушно.