За сградата на Ректората в Свищов и завета на дарителя Димитър Апостолов Ценов (5.11.2019)

Под заглавие „Ректората в Свищов е средище на академизма от 8 десетилетия” (175 преподаватели в 4 факултета и 18 катедри осигуряват учебния процес за над 4000 студенти и докторанти) кореспондентът на вестник „ТРУД” Веселина Ангелова представя респектиращи факти и обстоятелства за Дарението на Димитър Апостолов Ценов и изграждането, преди 80 години, на сградата на Ректората в Свищов www.trud.bg/ректорат-в-свищов-е-средище-на-академи/

            В статията са представени отговори на въпроси към проф. д-р Андрей Захариев, ръководител на катедра „Финанси и кредит“ в СА „Д. А. Ценов” и председател на Фондация „Проф. д-р Минко Русенов

            Осми ноември е патронен празник на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“. Как е създадено висшето училище на брега на Дунав в Свищов?

Висшето търговско училище в Свищов е създадено по волята и със средствата на видния търговец, предприемач и дарител Димитър Апостолов Ценов. Благодарение на завещанието от 1 септември 1912 год., фактическото даряване на държавата на средства и имоти от 1920 година и гласуването на три четения от Народното събрание през 1932 година на Закон за приемане на дарението и завещанието на Димитър А. Ценов е създадена Ефория, която учредява и управлява Фонд „Димитър А. Ценов“. Чрез нея се осъществява цялостно волята и завета на Дарителя: „…Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на господин Министъра на народното просвещение. … Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на един фонд, носящ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов“… От чистия приход (на фонда) 10% да се капитализират и прибавят ежегодно и редовно – вечно – към капитала на фонда. … Щом чистият доход от фонда достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от чистия доход едно висше търговско училище в Свищов. … Дисциплините, които ще се преподават трябва да обхващат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др. …“. Оценената на над 5 млн. златни лева собственост на Димитър А. Ценов във вид на пари, ценни книжа и недвижими имоти е дарена изцяло на държавата и родния град Свищов. Самото дарение е второто по големина за развитие на българското висше образование и достига по мащаб това на братята Евлоги и Христо Георгиеви, дарили 6 млн. златни лева за Софийския университет. Висшето училище е открито на 8 ноември 1936 година от Н.В. Цар Борис ІІІ на основание Указ № 376 от 29 август 1936 година с огромния принос на проф. Георги Данаилов и художника Александър Божинов. Последователно в годините с Наредба–закон от 15.09.1945 е преименувано на Висше училище за стопански и социални науки, а впоследствие с Указ на Президиума на Народното събрание от 1952 година във Висш финансово-стопански институт „Д. А. Ценов“. С Решение на Народното събрание от 1995 година носи и до днес името Стопанска академия “Д.А. Ценов”. С това свое дарение, един родолюбив българин, роден през 1852 г. в Свищов оставя непреходна диря в българското възраждане, култура и образование. Неговата кончина през 1932 г. прави необратими процесите по приемане на неговата воля по създаване в Свищов на Висше търговско училище.

Какво представлява днес СА „Д. А. Ценов“?

Алма матер в Свищов е единственото специализирано за преподаване по икономика, администрация и управление висше училище в страната. Със своя академичен профил то изцяло спазва завета на дарителя Димитър А. Ценов за своята профилираност и методико-преподавателска еквивалентност на тогавашните висши бизнес училища в Германия и Австрия. С първия прием на студенти, обучавани в 4-годишен цикъл 1936-1940 г., вече осемдесет випуска висшисти-икономисти са гръбнака на българската финансово-стопанска сфера. Сред тези над 130 хиляди випускниците на Алма матер в Свищов са вицепрезидент на Република България, министри и зам.-министри, директори на агенции, председател и членове на ръководството на Сметната палата, директори на банки, застрахователни компании, инвестиционни дружества, публичната администрация, бизнес организации, депутати, учени и дипломати.

Каква е материалната база на академията?

Висшето училище разполага с богата собствена материална база – три учебни корпуса с повече от 90 аудитории и 4 200 седящи места, студентски кампус с осем общежития с 1800 легла (вкл. четири изцяло реновирани), една хотелска база за задочни и дистанционни студенти, два студентски стола с над 700 места, спортен комплекс с два стадиона, покрит 25-метров плувен басейн, зали за колективни спортове (хандбал, баскетбол и волейбол), 100-метрова покрита лекоатлетическа писта, тенис кортове и фитнес център, Студентски дом на културата, две почивни бази на планина (в с. Орешак) и море (с. Кранево), Академичен музей и Печатна база. Общата застроена площ на сградния фонд е 15 800 кв.м., а разгънатата площ – 45 900 кв.м. За обслужване на обучението функционират 128 административни кабинета с 2 400 кв.м. площ и библиотека с 800 кв.м. застроена площ. Академична библиотека “Акад. Н. Михов” е създадена през 1936 година на основата на личната библиотека на Дарителя Димитър А. Ценов.  Тя разполага с над 200 000 тома книги и над 22 000 тома периодични издания на български и чужди езици, като е оборудвана с модерна компютърна и копирна техника, медиатека и автоматизирана система за библиотечно обслужване. Научната периодика на висшето училище включва пет реферирани научни списания, монографична библиотека и годишник, както и „Годишен алманах научни изследвания на докторанти“.

Какъв е преподавателския състав и международна мрежа от партньори?

175 преподаватели в четири факултета и 18 катедри осигуряват учебния процес и научното ръководство за над 4 хиляди студенти и докторанти в редовна, задочна и дистанционна форми на следване. Обучението се провежда в 20 бакалавърски специалности, 47 магистърски и 16 докторски програми. С 86  чуждестранни университета са действащите международните двустранни договори за сътрудничество на СА „Д. А. Ценов“. Мрежата за мобилност по програма Еразъм + включва 138 университета от 43 страни от три континента. Всички тези съвременни показатели на свищовската академия нямаше да бъдат факт без дарителската воля и завещани над 5 млн. златни лева от Димитър А. Ценов.

На патронния празник се навършват и 80 години от официалното откриване на сградата на Ректората. Как е изграден този впечатляващ паметник на културата?

На 15 ноември 1936 год. започва работа Ефория на Фонда „Димитър А. Ценов“ (с капитал от вече 50 млн. златни лева),  включваща в състава си ректора, кмета на Свищов и началник отдел към Министерството на търговията, промишлеността и труда. Всички последващи решения на Настоятелството се одобряват от Министъра на търговията, промишлеността и труда. Ефорията управлява с вещина капитала на фонда и влага средства в изграждането на сградите на ректората, киното, мензата и общежитието.  Самата сграда на Ректората е изградена по проект с колонада и десет сводести арки. Теренът за построяване на сградата е заслуга на Свищовската община, която  откупува дворни места в центъра на града (южния склон на м. „Калето“) и ги дарява на Фонда за строеж на кампус на Академията. Сградата на Ректората е възложена за строителство през 1938 год. и само за година е построена и тържествено открита на Димитровден. За нейното построяване са вложени 2 млн. лева, налични като чист приход от управление на завещаните от Димитър А. Ценов пари и имоти, както и заем от 3,5 млн. лв. Архитектурните планове са разработени от арх. Иван Васильов и Асен Михайловски. Тяхната проектна идея е да се изгради цял академичен квартал с главна сграда – Ректорат и помощни сгради, вкл. студентки дом с читалище, семинарно здание и т.н. Поради недостиг на средства и оскъпяване на офертите за строителство Ефорията коригира заданието към проектантите до изграждане на една главна сграда – Ректорат. Проведеният през април 1938 година търг за отдаване на строежа е спечелен от Слави Г. Гюдеров, който оферира единствен под лимита от разполагаеми средства в Ефорията. На 16 май 1938 год. започват официално строителните работи, като терена се подравнява. През месец юли е излят армиран бетон за основа на сградата, като на 29 октомври на официална церемония привлякла цялото свищовско гражданство е положен основния камък. През това време учебните занятия с първите випуски студенти се водят в сградата на Търговската гимназия и големия салон на градското читалище. Проектът е за сграда на три етажа, плюс сутерен върху 1146 кв. застроена площ и с 3990 м. разгъната площ. Включва една глава аудитория (Аула максима с 400 места и 14 амфитеатрални дъгоподобни нива, насочени към преподавателския подиум) и дванадесет учебни аудитории с капацитет от 30 до 190 места. Сградата е тържествено открита на патронния празник – Димитровден, 8 ноември 1939 година и веднага приютява своите вече достигнали над 1000 обучавани студенти. Още следващата година в Аулата първият ректор проф. Димитър Бъров дипломира и първия випуск (1936 – 1940 г.). Сред завършилите този пионерен випуск са и следващите трима ректори на свищовската академията – проф. Стефан Станев (ректор от 1950 до 1956 г.), проф. Минко Русенов (ректор от 1956 до 1964 год.) и проф. Величко Нанков (ректор от 1964 до 1972 год.).

На етажа с Аулата особено впечатляват стенописите и знаковия надпис с волята на Дарителя. Каква е тяхната история?

Стенописите са дело на художника Александър Божинов и са изрисувани за церемонията по дипломирането на първия випуск през 1940 год. Източният стенопис изразява търговския Свищов с неговия пристан на река Дунав и множество търговци и корабовладелци, които организират експортна търговия към горното течение на реката. В този стенопис художника Ал. Божинов добавя текста: „Свищов е най-търговския град от цяла България. Неговите жители са най-просветени и напредничава. Мнозина от тях, поради търговските им отношения с Виена, говорят немски и френски“. Западният стенопис е нарисуван с гледка към плодородната свищовска земя, даваща богат добив от зърнени култури, слънчоглед и грозде. Надписът на този стенопис е от „История славянобългарска“ на Отец Паисий от 1762 г. и гласи: „Болгари посреде гърци и римляни освоили и обладали най–боле земля – земля красна и изобилна … И населили болгари тази земля и до нин как се видят”. В центъра на етажа с аулата е и достигащия право до сърцето надпис от завещанието на Дарителя „Принасям своята скромна лепта с благопожелания към българския народ – да върви безспир по пътя на културния напредък“ (Д. А. Ценов). И така вече 80 години сградата на Ректората е пазител на завета на Дарителя. Тя е материален израз на неговото завещание и неговата воля за Висше търговско училище в родния му град – Свищов.