#

В деня на създаването преди 525 год. на счетоводната наука в Стопанска академия дебатираха обучението в докторантура по икономика (10.11.2019)

В деня на създаването преди 525 год. на счетоводната наука в Стопанска академия дебатираха обучението в докторантура по икономика (10.11.2019)
Дата: 10.11.2019 | Преглеждания: (512)

На 10 ноември 2019 г. в СА „Д. А. Ценов“ се проведе кръгла маса на тема „Съвременни измерения на обучението в образователна и научна степен „Доктор“ по икономика“. Форумът бе фокусиран в две направления, свързани с  проблемите при обучението и добрите практики в ОНС „доктор“ по икономика. Модератор на форума бе доц. д-р Диана Ималова, директор на Центъра по качество на обучението в СА „Д. А. Ценов“ и член на Постоянна комисия по стопански науки и управление при Националната агенция за оценяване и акредитация. Провеждането на кръглата маса е по проект на катедра „Счетоводна отчетност“, финансиран от държавната субсидия за научна дейност в СА „Д. А. Ценов“ и привлече над 40 участници от висшите училища и НАОА, вкл. ректори и зам.-ректори.

Първото направление провокира дискусия за необходимостта от регламентиране на национално ниво на учебната документация за докторска програма, възможностите за  прилагането на системата за трансфер на кредити в ОНС „доктор“, както и предизвикателствата пред приема и обучението в докторска степен в дистанционна форма на обучение. Установените противоречия в националната нормативна уредба, вкл. в частта акредитация на докторски програми и в контекста на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование породиха над 20 конкретни предложение до Парламентарната комисия по образование и наука при 44-то Народно събрание, както в областта на висшето образование, така и в областта на развитието на академичния състав.

Важен резултат от дебата в направлението бе обосновката на позитивна корекцията в месечния размер на стипендиите за докторанти от досегашните 500 лв. на 600 лв., което се регламентира в чл. 8 (2) на ПМС № 90 от 26 май 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. Основа на това предложение е не само реципрочната корекция със 100 лв. в размера на минималната работна заплата за период от две години, но и тревожните данни в системата на МОН за намаляване на интереса към третата степен на висше образование в страната. Паралелно бе дискутиран и стандарта за държавно финансиране на обучението на докторанти в редовна и задочна форма, който към 2019 г. приравнява докторанта на двама студенти от съответната форма, но не осигурява необходимите ресурси за търсеното качество. Форумът потвърди, че повишаването на този стандарт с базисна стъпка от 50% ще позволи на висшите училища и БАН по-адекватно да организират и финансират степен „Доктор“ както в етап обучение, така и в етап научни изследвания. Това кореспондира и с проблема за трудово-правния статут на докторантите в редовна форма на обучение, които често съвместяват обучението с кариера в практиката.

Второто направление засегна проблемите за обхвата на приема и обучението в степен „доктор“ по форми и начин на финансиране, вкл. по договори с чуждестранни висши училища. Участниците в кръглата маса дебатира съдържанието на индивидуалния учебен план за срока на докторантурата, провеждането на обучение на докторантите в индивидуална и колективна форма, участието на докторантите в научноизследователски проекти, научни форуми и международната им  мобилност. Приложимите процедури и специализирани цифрови технологии за предотвратяване и санкциониране на плагиатство в докторските дисертации бе споделено като вече десетгодишен позитивен опит на СА „Д. А. Ценов“ с използването, чрез собствено финансиране, на световния софтуерен лидер в тази област – платформата iThenticate®, осигуряваща потвърждаване на автентичността на научната продукция във всички нейни етапи, форми и мащаб на съдържание. Обърна се внимание и върху начините за подпомагане на емпиричните изследвания на докторантите, както и ролята на научния ръководител, отчетността и оценката чрез възнаграждение за неговия труд. Множеството установени проблеми породиха и идеята за разработване и приемане на Кодекс на научната дейност, който да преодолее противоречията в настоящата нормативна уредба и обособи образователната и научна степен „доктор“ в самостоятелен регулаторен документ.

Участниците в кръглата маса дадоха висока оценка на организаторите от СА „Д. А. Ценов“, които само преди дни честваха патронния празник на висшето училище, създадено с мащабно дарение от 5 млн. златни лева преди 83 години.

.