#

На експертен форум в СА „Д. А. Ценов” бяха дискутирани основните проблеми за българската енергетика с хоризонт 2030 год. (23.1.2020 г.)

На експертен форум в СА „Д. А. Ценов” бяха дискутирани основните проблеми за българската енергетика с хоризонт 2030 год. (23.1.2020 г.)
Дата: 23.01.2020 | Преглеждания: (1248)

Състоянието на енергийния сектор в България с хоризонт 2030 година обсъдиха на експертен форум, проведен в СА „Д. А. Ценов” по инициатива на катедри „Финанси и кредит” и „Индустриален бизнес и предприемачество” с подкрепата на фондация „Проф. д-р Минко Русенов”. Във форума бяха представени БУЛАТОМ, „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД, СУ „Климент Охридски”, консултанти и експерти по проекти в сектора. Като официални дискусанти в кръглата маса взеха участие г-н Любен Маринов-изп. директор на „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД, д-р Нина Иванова – началник отдел „Административно-финансови дейности“ към „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД, Станислав Георгиев от БУЛАТОМ, Красимира Петкова от БУЛАТОМ, адвокат Албена Белянова, д-р Кристиян Кирилов – председател на Общински съвет-Свищов. От страна на академичната общност взеха участие проф. д-р Андрей Захариев – ръководител на катедра „Финанси и кредит“ на СА „Д. А. Ценов“, доц. д-р Искра Пантелеева – ръководител на катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ на СА „Д. А. Ценов“, доц. д-р Александър Ганчев – катедра „Финанси и кредит“ на СА „Д. А. Ценов“, асистент Мария Трифонова от катедра „Икономика и управление по отрасли“ към СУ „Св. Климент Охридски“, докт. Пламен Георгиев – катедра „Финанси и кредит“ на СА „Д. А. Ценов“, докт. инж. Даниел Кралев – катедра „Финанси и кредит“ на СА „Д. А. Ценов“, докт. Борислав Боев – катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ на СА „Д. А. Ценов“, както и декани, ръководители катедри, професори, доценти, главни асистенти,  асистенти, докторанти и студенти с интерес към проблематиката.

Събитието намери отражение в централни и регионални медии, вкл. в-к „ТРУД”, информационна агенция „HELIOS AC” и др.

Поводът за провелия се форум бе експертните оценки за развитието на важния отраслов сектор „Енергетика“ в страната, енергийната система в България, проектът АЕЦ „Белене“, изграждането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй”, новите възгледи на европейската политика относно добиването на енергиен ресурс, климатичните промени, инвестициите в зелена енергия. След официалното приветствие от организаторите  в лицето на проф. д-р Андрей Захариев и доц. д-р Искра Пантелеева се пристъпи към изложение на възгледите на експертите от енергийния сектор в изявителен и дискусионен формат. В своето експозе адв. Албена Белянова изказа мнение и възгледи относно проектите в енергетиката, атомните електроцентрали и констатира противоречивите решения на управляващите органи относно устойчивото енергийно развитие. По отношение на АЕЦ „Белене“ обоснова позиция за това, че от юридическа гледна точка съществуват множество неточности в процедурата за енергийно развитие на България. Тя препоръча страната да отстоява интересите си в Европа с разумни действия и аргументи.

Изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД  Любен Маринов подчерта значимостта на влиянието на енергийната система за икономиката на страната, засягайки тематиката за политиката на ЕС относно производството на електроенергия и емисионните характеристики на различните енергоносители. Той констатира липсата на адекватна и надеждна енергийна стратегия в България и неприоритетността в образователната система за кадровото осигуряване на енергийния сектор със специалисти. В своето изказване той засегна технологичното развитие на транспортния сектор, в частност-електромобилите, които като потребление засега не налагат коренна промяна във визията на енергийния сектор и необходимост за нови капацитети за тяхното захранване.

Като представител на БУЛАТОМ г-н Станислав Георгиев заяви, че енергийния сектор трябва да се поучи от допуснатите грешки в отрасъла и, че решенията за спирането на блокове 1-4 в АЕЦ „Козлодуй“ са договорени основно на политическо ниво, независимо от техния технологично гарантиран по-дълъг срок на експлоатация. В контекста на изказването му се акцентира върху необходимостта от търсенето на решения за изграждането на нови алтернативни производствени мощности в енергийния сектор, като ролята на „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО) е особено важна за енергийния сектор на страната. Проф. д.н. Борислав Борисов изрази своето мнение относно актуалността на избраната тема и акцентира върху значимостта на понятията, обхващащи сигурността и риска от гл. т. на енергетиката, икономиката, екологията и политиката на страната. Според него подходящ подход при вземането на решения в дългосрочен аспект в сектора на енергетиката е анализа „Ползи-разходи“ (cost–benefit analysis). Докт. Борислав Боев изрази критична позиция относно налагането на прекомерни ограничителни мерки  от страна на ЕС. Той обоснова виждане за това, че европейските регулации представляват своеобразна заплаха за българската енергетика. Проф. д-р Мария Андреева постави въпроса за потенциала на България за добив на собствени енергийни източници, вкл. и газови хидранти в Черно море.

Докт. Пламен Георгиев (зам.-изп.директор на „Топлофикация” – София в периода 2016-2018 г.) изрази мнение, че в дългосрочен план приоритетите на националната енергетика трябва да са свързани с ефективността, стабилността и надеждността на сектора. Национален приоритет на страната трябва да бъдат възможностите за диверсификация на енергийните източници и да се работи в тази насока. Според ас. Мария Трифонова трябва да се вземат под внимание определянето на разходите на инвеститорите при липса на гаранция от страна на държавата. Тя защити позиция, че „зелената енергия“ е възможност за развитието на енергийния сектор на България. Докт. инж. Даниел Кралев отправи обоснова становище, че стратегията „Хоризонт 2030“, трябва да бъде с насоченост за по-дълъг времеви период, с оглед адекватността на енергийната стратегически процеси. Енергетиката, според доц. д-р Александър Ганчев, трябва да се разглежда като система. „Необходимо е да погледнем какво е мястото на страната ни в света и след това  да формираме визията и мястото на икономиката и енергетиката с хоризонт 2030. Към момента е необходим стратегически поглед за десетилетия напред.”

Според д-р Нина Иванова съществува положителен икономически ефект в региона на изграждане на атомна централа изразен чрез инвестиционен мултипликатор. В обобщение на създалата се дискусия д-р Кристиян Кирилов-председател на ОбС- Свищов посочи, че енергетиката трябва да бъде насочена към ограничаване на вредните емисии, но и да подкрепя икономическото развитие. В община Свищов преь 2020 год. се очаква да приключи изграждане на довеждащ газопровод.  Благодарение на осъществените проекти за енергийна ефективност е обществените сгради-детски градини и училища от 2020 година достъпа до социалната услуга детски гради и ясли е безплатен.

В заключение двамата ръководители катедри благодари на всички участници и обявиха съдържание на заключителен документ от кръглата маса, в който се отчитат следните основни моменти:

Първо. Актуалното състояние на енергийното потребление формира структура с водещ дял на нефта и нефтените продукти от 34.6%, електрическата енергия с 26.4%, възобновяемите източници и биогорива с 14.1%, природния газ – 13.9%, топлинната енергия – 6.8%, въглищата и твърдите горива с 3,8% и невъзобновяемите отпадъци с миноритарен дял от 0,4%. Крайното потребление по отрасли е разпределено между индустрията с дял от 28%, транспорта с 34% и всичко останали, вкл. и домакинствата с 38%. Приносът на видовете централи в брутното производство на електрическа енергия по видове централи е ТЕЦ – 40%, АЕЦ – 35%, Топлофикационни ТЕЦ – 5%, Заводски ТЕЦ – 2%, Възобновяеми енергийни източници – 16% и ПАВЕЦ – 2%.

Второ. Българската електроенергийна система е изключително зависима от въглищните централи и ядрената енергетика, в лицето на единствената към момента атомна централа в Козлодуй. Балансът в електроенергийната система и експортния капацитет на страната се дължат именно на функционирането на тези централи. Общественият интерес е в посока максимално продължаване  на експлоатационните им срокове. За 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ това означава функциониране до края на 60-годишния им технологичен и експлоатационен срок през 2047 и 2051 год. Въглищните централи, като най-застрашени от европейската енергийна политика, се препоръчва да бъдат включени в механизмите за дерогация. В противен случай трупането на оперативни дефицити заради високите цени на въглеродните квоти ще продължи, а това ще даде негативен ефект не само върху тяхното финансово състояние, но и върху цените на енергията за бизнеса, домакинствата и публичния сектор.

Трето. Изграждането на новата газова инфраструктура, посредством строителството на новите газови трасета, газовият хъб „Балкан“ и интерконекторните връзки трябва гарантира както сигурността на газовите доставки, така и формира приходи от транзитни такси. Тези инвестиции имат своя икономическа целесъобразност и геополитическите ползи за България като важен „играч” на енергийната карта в Европа. На форума се постави и въпроса за възможностите за диверсификация на източниците на първичните енергоносители.

Четвърто. Предизвикателствата пред енергетиката в България са както с външен, така и с вътрешен характер. Към тези с външен характер експертите причислиха общата европейска енергийна политика, насочена към т.нар. „зелена енергетика“. Тази политика не предоставя нужния времеви хоризонт за преход на държави като България, които са зависими от въглищната енергетика. Налагането на все по-строги изисквания по отношение на екологията и увеличаването цената на квотите за въглеродни емисии са основното предизвикателство, пред което са изправени въглищните централи. Европейските институции към началото на 2020 год. са силно рестриктивни към включването на ядрената енергия като най-чистия и нискоемисионен енергиен източник. Това налага преразглеждане на стратегически планове и механизми за финансиране, които в България следва прецизно да се отчитат.

Пето. Вътрешните предизвикателства се влияят както от политиките на ЕС, така и от тези на национално равнище. Лошото финансово състояние на НЕК, натрупаните дефицити в енергийния сектор, липсата на стратегическа визия за бъдещето на енергетиката с хоризонт 2030 г. са само част от наболелите въпроси, които България непременно трябва да реши. Енергетиката е инертна система, която не може да бъде променяна от днес за утре, затова сред актуалните приоритети следва да бъдат както осигуряването на енергийния баланс, така и разширяването на експортния капацитет. Последното може да донесе стратегически дивиденти не само в икономически, но и в политически план, с оглед развитието на електропреносната инфраструктура и междусистемната свързаност между отделните държави в региона.

Шесто. Новата енергийна политика на еврокомисията начело с г-жа Урсула фон дер Лайен за нискоемисионни производства е предизвикателство, но и възможност пред енергийния сектор в България. Позитивните сценарийни прогнози на БАН за АЕЦ „Белене” вече имат нови аргументи в подкрепа на проекта. Цялостният извод от форума е, че с хоризонт 2030 година страната ни ще има нужда от нови алтернативни нови базови мощности в диапазона 1500 – 2500 мегавата, които да заместят очакваното извеждане от системата на мощности със значителни емисионни тежести. Сред тях, с висока степен на готовност се оценяват площадките в Козлодуй и Белене, както и възможностите за конверсия на налични мощности от въглища на газ с оглед новите инвестиции в газопреносната мрежа и достъпа до източници от нови доставчици.

Седмо. При анализ на дадени през 2010 г. от БСК прогнози за сектора с хоризонт 2020 год. бе потвърдено сбъдване на очакването за нулев прираст на търсенето на електроенергия и съществено повишаване на разходите на въглищните централи за разрешителни за емисии. Новите инвестиции в транспортна инфраструктура следва да предвиждат и изграждане на зарядни станции за навлизащите с ускорени темпове електромобили.