#

Дистанционни изпити в електронна среда или как може и трябва да се реформира дигитално образователната система (30.04.2020 г.)

Дистанционни изпити в електронна среда или как може и трябва да се реформира дигитално образователната система (30.04.2020 г.)
Дата: 30.04.2020 | Преглеждания: (213)

На 29.04.2020 год. във вестник „ТРУД“ и информационния сайт HELIOS AC излязоха интервюта с проф. д-р Андрей Захариев от СА „Д. А. Ценов“, който е от екипа експерти, разработили през 2004 год. Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища. Последователно е координирал и ръководил Център за дистанционно обучение в СА „Д. А. Ценов“. Двукратно е председателствал Организационни комитети на национални конференции по електронно обучение във висшето образование. Ръководи бакалавърски и магистърски програми в дистанционна форма в спец. „Финанси“ на свищовската академия.

Връзка към страниците с интервютата взети от журналиста Веселина Ангелова може да намерите, както следва:

Вестник „ТРУД“

Агенция „HELIOS AC”

Проф. Захариев, как оценявате днешните мерки на правителството в областта на образованието в условията на извънредно положение?

И най-предубедения критик може да потвърди, че изпълнителната власт и ресорното министерство на образованието и науката реагираха адекватно и дадоха необходимите разрешения и указания за бърз преход към система на дистанционно преподаване както в училищната мрежа, така и в академиите и университетите. Устойчиво финансираните в годините проекти в областта на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с бенефициент образователната система, позволи пандемичната криза да извади на показ в Интернет среда качествата на българския учител и преподавател. Реакцията на Европа и целия свят доказаха, че образованието в XXI век е динамично действие с множество дигитални елементи, които гарантират устойчивост на учебния процес във всяка една среда – благоприятна или враждебна. В подобна среда оценката на родителите, учениците и студентите може да бъде приета за меродавна. Пандемията потвърди, че българското правителството, в лицето на премиер-министъра Бойко Борисов, е рационалния носител на обществения договор да управляваш с вещина, както в добри времена, така и в беда. Като част от изпълнителната власт министър Красимир Вълчев и неговия екип дават правилните сигнали и указания, ангажират адекватните ресурси и технологични решения за да бъде учебната година непрекъснат процес. Естествено обучението от дистанция не е панацея. То не измества, но днес адекватно допълва класическата класна стая. Виртуалната аудитория за обучение на ученици и студенти направи българските семейства и домакинства активна страна в учебния процес. Така тези над един милион ученици и студенти се оказаха и най-добрия лакмус за обективна позитивна оценка дали и доколко българското училище и българския университет са на нивото на обществени очаквания и изисквания за работа в кризисната среда на социално дистанциране.

Дали може да поставим знак на равенство между видеоконферентно преподаване и дистанционно обучение?

Категорично не! Видеоконферентното преподаване или онлайн занятията са част от технологията за дистанционно обучение. Наличието на съвременни технологични решения за пряка връзка през екранни устройства с видео и звук между преподавателите и обучаемите е сякаш лесното решение на образователния пъзел. Само че образователния процес не спира дотук. С фокус върху висшето образование определено става дума за една лицензирана по определен ред качествена и количествена (хардуерна и софтуерна) способност на университетите и академиите да предлагат дистанционно обучение. Тук нещата категорично се разделят на две. Първото изискване е висшето училище да има акредитирана среда за провеждане на дистанционно обучение, респ. професионална софтуерна платформа за дистанционно обучение със специализирани сървъри с високоскоростен достъп до интернет. Второто изискване е наличието на акредитирани образователни продукти – бакалавърски и магистърски програми. И в двата случая Националната агенция за оценяване и акредитация, която е независим специализиран държавен орган, лицензира институционално и продуктово висшите училища по критериална система, отговаряща на най-високите стандарти за Европейската зона за висше образование. За разлика от редовното и задочното обучение, където акредитацията е по професионални направления, тук се акредитира отделната специалност, респ. отделната програма водеща до образователна степен. Именно това изискване лесно отсява висшите училища според дела на акредитираните дистанционни образователни програми, в рамките на цялостното образователно портфолио. Горд съм, че на фона на цялостно деприоритизиране на обучението по икономика и управление работя във висше училище, което е националния лидер по посочения критерий. Със своите над 30 хиляди обучавани и дипломирани в дистанционна форма възпитаници свищовската академия винаги сме били радетели на дигитализацията в образованието и логичното развитие на образователната технология по веригата дистанционно – електронно – мобилно и утилитарно, респ. повсеместно обучение. Затова и посланието към абитуриентите, които са и кандидат-студенти, е да бъдат прецизни и рационални в институционалния избор къде и какво да учат! COVID-19 е дългосрочен пандемичен проблем на съвременната цивилизация, на отделните държави, а от там и на образователните системи. До намирането на ваксина и на лекарства за адекватно лечение социалните институции, сред които са и училищата, трябва да си осигурят режим на устойчиво функциониране в дигитална мрежева среда.

Какви идеи и конкретни решения даде Националния център за дистанционно обучение към Министерството на образованието и науката?

С Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища от 2004 год. МОН даде шанс в страната да бъде изградена инфраструктурата, обезпечила актуалните мерки за функциониране на университетите и академиите в условията на извънредно положение и социална дистанция за предпазване от заразяване с COVID-19. Водени от разбирането за адекватна реакция и подкрепа на правителството в адаптирането на обществените системи към функциониране в пандемична среда в началото на април се проведе дискусия на Националния съвет на Националния център за дистанционно обучение за обсъждане на предложения за организация на учебния процес във връзка с удължаване на срока на дистанционно обучение и за изменения на нормативната уредба за дистанционна форма на обучение, позволяващи провеждането на изпити в дистанционен формат. На база на постигнат консенсус от представителите на над двадесет висши училища (СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ – София, ПУ, ИУ – Варна, РУ „Ангел Кънчев“, СА „Д. А. Ценов“, ТУ – Габрово, ВУЗФ и др.), сред които ректори, зам.-ректори и директори на Центрове за дистанционно обучение бе изготвено и депозирано в МОН конкретно предложение както с оперативен, така и със стратегически развиващ системата характер.

Какво конкретно предложихте на министър Вълчев от гилдията на експертите в областта на дистанционното образование?

В рамките на допълващи указания до ректорите на висшите училища на база министерско писмо за удължаване срока на дистанционно обучение в периода след 13 април 2020 г., ние предложихме МОН да разреши организиране на  дистанционно полагане на изпити чрез разработени за целта във висшите училища процедури, вкл. интернет базирани системи с електронни тестове и задания за дистанционно полагане на изпити. Подобни изпити изискват технологично осигуряване на процеса с архивиране на изпитните материали и видео записи, съгласуване  със системата за натрупване и трансфер на кредити за постигане на съответствие със Закона за висшето образование. Всичко това логично води и до съобразяване на дистанционното обучение и дистанционното полагане на изпити с правилата за формиране на преподавателска заетост, както и с внедряването на академични системи за надеждна студентска автентификация и антиплагиаризъм. Не на последно място предложихме осигуряването на студентите от всички форми на обучение на равнопоставен достъп до системата за дистанционно полагане на изпити и видеоконферентни защити на дипломни работи. Това наше предложение намери одобрение от страна на министерството и днес висшите училища активно разработват свои софтуерни решения и правила в посочения обхват. Предстои дебат и съгласуване и на второто наше вече стратегическо предложение, а именно в условията на форсмажорен натиск върху цялата образователна система, да се обсъди възможността за разработване и приемане на цялостна наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшето и училищното образование. Това ще има огромен позитивен ефект и върху огромната българска диаспора, за която ще се осигури регулиран достъп до образование, предлагано от български образователни институции.

Как технологично виждате организацията на дистанционните изпити и методиката за обективно оценяване?

Технологичното решение за провеждане на дистанционни изпити категорично трябва да отговаря на обществения интерес и стандарт за недопускане на каквито и да е съмнения в посока автентификация и плагиаризъм. Въвеждането на режим за дистанционни изпити има и един дисциплиниращ образователната система характер, където обективните критерии за оценяване, връзката между качество на образователните ресурси и преподавателите от една страна и самото представяне на студентите от друга страна ще стане още по-публична. В унисон с политиката на МОН трябва категорично да заявим, че оценяването на студента не е еднократен акт, резултат от изпит в конкретен ден и час. Европейската система за натрупване и трансфер на кредити наложи стандарт на разнообразие в образователните технологии и педагогически подходи. Това бе обвързано и с изискване за кумулативност на оценяването. В рамките на семестъра студентите отчитат активности и изпълняват задания, които логично може и трябва да намерят място в крайната оценка. Паритетният подход между семестъра и сесията се счита за една обективна критериална система, която мотивира усърдните и постоянни студенти към изява и активност през цялото време на семестриалното обучение. В областта на финансовото обучение в моята катедра в СА „Д. А. Ценов“ например сме въвели задължителен стандарт за възлагане на студентите на решаването на семестриален казус с бизнес насоченост. Така ние култивираме умения за правене на бизнес, базирани върху концепцията „Аз мога!“, която логично надгражда традиционното „Аз знам!“. Считам, че именно в среда на дистанционни изпити ще постигнем развитие на пазарни умения още от студентската скамейка, защото наличието на компютър в ръцете на студента логично ще доведе до възможност да се покаже и докаже наличието на конкретно умение в дигитална среда. Така традиционната тестова форма, ще се обогати с технологична опция за валидиране на вече развити в резултат на учебния процес професионални  компетенции, а не само на наизустени знания. Не на последно място тук може да поставим и вече традиционното за висшите училища провеждане на защити на дипломни работи чрез видеоконферентна връзка. В Свищов имаме традиция в тази област от над 15 години, като сме провеждали научни ръководства и защити с наши магистри, географски алокирани в над 30 държави от пет континента.

Оценете цялостния ефект на извънредното положение върху висшите училища и върху образователната система в нашата страна!

Електронното обучение реформира еволюционно образователната система. С дистанционните изпити висшите училища ще претърпят радикална революционна трансформация. Това ще бъде нашия входен билет за един нов дигитален свят на глобално предлагани мрежеви образователни продукти и услуги. С разработването на дистанционни учебни курсове и програми на английски език и тяхната последваща валидация от НАОА ще подкрепим адекватно излизането на висшето на образование на международния образователен пазар, където пандемичната криза ще доведе до логично нарастващо търсене на дистанционното обучение, за сметка на традиционните форми на висше образование. Очаквам и позитивен ефект на извънредното положение върху самия начин и философия на преподаването като професия. Дистанционното обучение, онлайн комуникацията, електронните тестове ще създадат и една нова генерация дигитални обучители – учители и преподаватели, и дигитални обучаеми – ученици и студенти.