Точно в 13.00 часа на 13.01.2021 год. академични преподаватели поднесоха цветя на паметника на Алеко Константинов в Свищов. Проф. д-р Андрей Захариев от името на фондация „Проф. д-р Минко Русенов“ и гл. ас. д-р Петко Ангелов, научен секретар на катедра „Финанси и кредит“ при СА „Д. А. Ценов“ отдадоха академичен поклон пред делото и творчеството на Щастливеца. Отбелязването на 158-та годишнина от рождението на имения свищовец Алеко Константинов за първи път се организира в епидемична обстановка без официална церемония. В рамките на деня представители на община Свищов, културни и образователни институции, граждани и общественици отдават заслужено уважение и поднасят цветя пред бюст-паметника на Алеко в градската градина.
Алеко Константинов е роден в семейството на видния български търговец Иваница Хаджиконстантинов. По майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Още от малък проявява интерес към самоусъвършестването си. Учи първо като частен ученик на Емануил Васкидович и Янко Мустаков, а после и като редовен такъв в Свищовското училище. В Габрово продължава образованието си в известната Априловска гимназия (1874–1877). Началото на Руско-турската война прекъсва учението на Алеко. След приключване на войната заминава за руския град Николаев, където завършва образованието си през 1881 година. След това записва и завършва право в Одеса и се връща в родината. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София като подготвя и защитава успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет.
Авторът на „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“ си отива от този свят едва на 34 години след неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев в землището на с. Кочагово между Пещера и Пазарджик. Той остава в паметта на българите като юрист, писател, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и безспорно сред най-големите таланти в българската литература.
С разказите „Пази Боже сляпо да прогледа“, фейлетоните „Разни хора, разни идеали“, „Страст“, „Честита Нова година!“ Алеко налага уникална за времето си гражданска позиция, чувство за хумор, ирония и самоирония. Именно от тях произлиза прозвището, с което всички го наричаме и днес – Щастливеца. Родният дом на писателя днес е „Къща-музей Алеко Константинов“, номер 12 от списъка със стоте национални туристически обекта.
В духа на трудните времена на епидемична обстановка Фондация „Проф. д-р Минко Русенов“ се присъедини към инициативите за подкрепа на COVID-19 отделението на свищовската болница и осигури медицинска апаратура и парични средства на стойност 6550 лв., събрани от дарения на преподаватели и алумни на финансовата катедра на СА „Д. А. Ценов“. На десетките дарители, включили си в кампанията на академичната фондацията са надлежно издадени договори и свидетелства за дарения, заедно с копия от платежните документи. В тези дни доби публичност и пълния списък от дарители – юридически и физически лица, подкрепили пряко или чрез МФ „Алеко Константинов“ кампанията в подкрепа битката с коронавируса в свищовска община сред които е и академична фондация „Проф. д-р Минко Русенов“.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)