Гл. ас. д-р Димитър Костов от свищовската финансова катедра обоснова чрез модел 4 локации за зарядни станции по трасето на „Хемус“ между София и Варна (28.02.2021 год.)

Във вестник „ТРУД“ и информациoнна агенция „HELIOS-AC” бе публикуван материал на журналиста Веселина Ангелова за изследването на гл. ас. д-р Димитър Костов относно „ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛЕН БРОЙ И ОПТИМАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЗАРЯДНИ СТАНЦИИ ПО МАРШРУТА НА АМ „ХЕМУС“, представено в програмата на първата научна конференция по „ЛОГИСТИКАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ СИСТЕМИ“. На форума от страна на катедра „Финанси и кредит“ предоставиха за публикуване 18 научни доклада, като 15 от тях бяха и презентирани в секция „Бизнес логистика“.

По-долу представяме съдържанието на материалa във вестник „ТРУД“.

Електрическите автомобили навлизат все по-широко в транспорта. Прието е, че те имат редица предимства пред возилата, задвижвани от двигател с вътрешно горене. Успешното им и бързо приложение, обаче, е силно зависимо от възможностите за изграждане на инфраструктура за зареждане, която да е едновременно оперативно функционална и икономически изгодна. Това казва гл. ас. д-р Димитър Костов от Катедра „Финанси и кредит“ при Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.

Младият учен е направил изследване на оптималното разположение на зарядни станции по новостроящата се автомагистрала „Хемус“ като е изчислил общо 4 локации по трасето, което е с обща дължина 418 км .

„На първи етап са избрани локации по него за потенциални крайни и начални точки на маршрути и за разполагане на станции за бързо зареждане. Точките са от набора от изходи от магистралата и са разположени през равни разстояния от приблизително  50 км. На втория етап са посочени крайни и начални точки за формиране на маршрути. Те са – София, изход за Плевен, изход за Велико Търново, изход за Шумен и Варна. Формират се 20 маршрута със съответни дължини, като се отчита разстоянието, както само в едната, така и в двете посоки“, подчертава гл.ас. Димитър Костов.

Той допълва, че на следващия етап са избрани точки за първоначално разполагане на станции, които трябва да са на поне 150 км. В базовия вариант това са София, Плевен, Буховци и Варна.

Гл. ас. Костов направил изчисленията на базата на специална математическа методология. „Този тип проблеми в специализираната литература се решава с т.нар. FRLM модел (Flow Refueling Location Model), разработен от Къби и Лим  за целите на различни видове автомобили, задвижвани от алтернативни горива – електрически, водородни и др.“ пояснява гл.ас.Костов.

По думите му хибридните автомобили  ще навлизат все по-масово в употреба. Фактор за това са безспорните им екологични предимства, технологично все по-лесно преодолимите недостатъци, както и усилията на властите за въвеждане на стимули за закупуване. Ключов фактор за по-бързото и успешно развитие на този процес е бързото оперативно и финансово ефективно изграждане на зареждаща инфраструктура и съответстващото планиране на логистичните вериги . „За целта е приложен модел FRLM за намиране на минимален брой и оптимално разположение на станции по трасето на строящата се АМ „Хемус“. Резултатите са, че са достатъчни само 4 на брой, съответно в Ябланица, Летница, Лом Черковна и Провадия. Съотношението на условния трафик, базиран на демографски данни, показва, че натоварването на станциите е в същия порядък“, допълва гл. ас. Димитър Костов.

Изследователят е категоричен, че общият брой на тези станции за дадена пътно-транспортна мрежа трябва да не е твърде висок, поне на първо време. „Изграждането на прекалено много станции означава много разходи на агрегатно равнище. На второ място – за да се постигне максимална полезност и възвращаемост от инвестиция в една станция, трябва натоварването ѝ да е максимално“, категоричен е гл. ас. Костов.