Със заглавие „Който иска да се кандидатира за ректор и да ръководи висше училище, следва да е водещ изследовател“ на 16,04.2021 г. във вестник „ТРУД“ www.bit.ly/2RwhCrE и информационна агенция HELIOS-AC www.bit.ly/3mT6VuP бе публикувано интервю на журналиста Веселина Ангелов с декана на факултет „Финанси“ проф. д-р Андрей Захариев. Интервюто доразвива идеи и позиции, аргументирани на 13.04.2021 год. в ефира на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио в дискусия на тема „Отворена наука и споделено знание – как се справя България“ www.bit.ly/3acQ6Wz в предаването „Образованието влиза в час“ с водещ журналиста Таня Любенова.
Поставените в интервюто във вестник ТРУД въпроси и техните отговори са представени по-долу:
1) Проф. Захариев, приложима ли е концепцията за отворена наука в българските условия?
Отворената наука е публично достъпна наука и публично достъпни резултати от научни изследвания. Това е авторска научна продукция във вид на статии, студии, доклади и монографии, която всеки заинтересован може да прочете, да види на хартия или на монитор, но и не на последно място да я оцени. В изследване на ЮНЕСКО таксономията на отворената наука освен свободния достъп до научна продукция, включва публично достъпен хардуер и софтуер за научни изследвания, публично достъпни бази данни, достъпни процедури на оценяване качеството на тази наука, достъпна научна инфраструктура, отворени образователни ресурси. Тук се поставя акцент и на ангажираността на обществеността, политиците, медиите, както и самата държавна администрация с каузата за отворената наука. Има и още по-обхватни изследвания, където политиките по прилагане на стандарта за отворена наука също заемат ключово място. Те са обвързани с възможностите за финансиране, институционалната уредба и не на последно място подкрепата от правителството, в случая от Министерството на образованието и науката.
2) Работи ли вече националния облачен портал за отворена наука и защо СА „Д. А. Ценов“ е лидер в споделянето чрез отворен достъп до научната периодика?
Със Заповед на министър Красимир Вълчев през януари месец 2021 год. е утвърден Национален план за развитие на инициативата за отворена наука в Република България. Бюджетна подкрепа за плана в рамките на 5-годишен хоризонт е 40,5 млн. лв. Пряк резултат от този план е и вече функциониращия Български портал за отворена наука, който осъществява извличане на метаданни от институционални хранилища с отворен достъп в Република България. В случая това са засега едва 23 институции, сред които основно висши училища. Сред тези институции лидер е Стопанска академия „Д. А. Ценов“, която осигурява свободен достъп до 3712 единици научна продукция, което е 28% от всички достъпни заглавия в портала. Челната тройка се допълва от Националния център за информация и документация със 17% от ресурсите и Нов български университет с 16%. Сред тези над 13400 заглавия близо 55% са на български език, а 43% на английски език. Но лидерството на свищовската академия се корени във вече над десет годишна политика на поддържане на дигитална библиотека, където цялата научна продукция в списания, сборници и алманаси на висшето училище, създадени от стотици преподаватели и докторанти, е файлово достъпна.
3) Какво може и трябва да се промени във висшите училища и академията на науките за да имаме българската наука продукция и репутация, измерима със световните стандарти?
Посоката е именно тази. Индексираните в SCOPUS/Web of Science научни публикации са Шампионската лига на науката. Именно по тези публикации страната ни се съизмерва с останалите страни-членки на територията на Европейската изследователска зона. Всичко останало, учебници, научни доклади от ведомствени конференции и др. подобни просто не попадат в системите за измерване. Няма техен импакт фактор и цитируемост. Ето защо посоката е към осигуряване на достатъчно бюджети за тази качествена национална научна продукция, където обаче таксите за публикуване и последващо научно индексиране варират от стотици евро до над хиляда евро за елитния първи квартил на научните списания в системата SCOPUS. Следва да се подкрепят и международните портали за отворена наука, какъвто е ResearchGate, където вече по лична инициатива на учени се споделя научна продукция.
4) Ще подкрепят ли ректори, декани и ръководители катедри националния план за отворена наука?
Считам, че рейтинга на висшите училища може да бъде допълнен с публичен научен рейтинг на ръководещите висшите училища и техните звена. Отворената наука е и публичен рейтинг и свободен достъп до научната продукция на ректори, декани и ръководители катедри. Представителната демокрация е и правна норма в Закона за висшето образование. Там изборния процес и мандатите следват логиката на парламентарната уредба. Така, който получи 50%+1 от вота на гласуващите в съответното Общо събрание или съвет заема академична ръководна длъжност за мандат от 4 години. Идеята за отворена наука обаче може позитивно да промени тази процедура, която на места рецидивира в нелицеприятни за българските университети примери. Желанието на дадени ректори да бъдат преизбрани се превръща в самоцел. Добрите идеи, а и добрите кадри, логично остават на заден план. Вземат се решения срещу гласове за подкрепа за преизбиране, а не в името на науката и качеството на образованието. Буквално се култивират лоялни на ректора квоти от нехабилитирани преподаватели, студенти и докторанти, които по възможност да подкрепят избирането на даден професор или доцент за 4-годишен управленски мандат. Ето защо както има рейтингова система на висшите училища, следва да има и персонален научен рейтинг на учените, които са лица на българските академии и университети. Възможно е да се окаже, че наши ректори, зам.-ректори, декани и ръководители катедри не са сред най-добрите и цитирани учени. Допълвам, че ние изискваме именно от тях да въвеждат национална политика за отворена наука с публично достъпна научна продукция, сред която логично трябва да се включват и техните дисертации и хабилитационни трудове.
5) Как може да бъде преодоляна възможната съпротива срещу плана за отворената наука?
В дните на конституиране на 45-то народно събрание може смело да разсъждаваме в посока ръководните позиции във висшите училища да се заемат от лица, които отговарят на дефинираните от МОН през август 2018 год. стандарти и критерии за „Установен изследовател“, който следва да има минимум 10 индексирани в SCOPUS/Web of Science публикации и „Водещ изследовател“, където изискването е за поне 5 такива публикации. С други думи, който иска да се кандидатира за ректор и да ръководи висше училище, следва да е поне водещ изследовател! Самата рейтингова система може да бъде обогатена и с показатели за дял на преподавателите от съответното висше училище с публикации в SCOPUS/Web of Science. В момента няколко успешни учени могат да формират целия научен рейтинг на дадена академия или университет, а останалите 95% от академичния състав да нямат нито една индексирана публикация!? Самият факт, че водещи столични висши училища имат малък принос в портала за отворена наука, а иначе в тях работят учени със световна репутация и признание, е повече от показателен. Нещо повече, операторите на системите на SCOPUS / Web of Science администрират профили на всеки учен с поне една международна индексирана публикация. Към днешна дата така може да се направи публична проверка и оценка дали и доколко тези, които са избрани начело на висшите училища и техните звена са със съответстваща на поста им международно призната научна продукция.
6) В състояние ли е образователното министерство, парламентарната комисия по „Образование и наука“, както и Съвета на ректорите да съгласуват в бърз порядък мерки и действия за въвеждане на отворената наука в процедурите за развитие на академичния състав?
Искрено се надявам. Но тук следва да поставим контра въпроса за една голяма липса на национална научна политика по превенция на замърсяването на научната продукция чрез чужди текстове. Интегрирането в портала за отворена наука на функционалност с антиплагиатски софтуер за проверка на оригиналността на научната продукция е стъпка в добра насока. Подобен софтуер се закупува чрез годишни лицензи в свищовската академия още от 2009 год. Правят се стотици проверки на ръкописи, вкл. и от редакционните съвети на научните списания. Платени са десетки хиляди евро и долари, но това е цената за чистата и качествена наука. Предварителен контрол и допускане до публикуване само на оригинални заглавия с безспорен принос на авторите е верния път. Ето защо развитието на академичния състав трябва да бъде по пътя на оригинални научни изследвания, където кандидата за съответния конкурс и автора са едно и също лице. Във всички останали случаи следват процедури по освобождаване на лице с доказано плагиатство. Тук ролята на националната комисия по академична етика е безспорна.
7) В Стопанска академия „Д. А. Ценов“ вече близо година се провежда неприсъствено обучение. Какви са резултатите?
Последната една година бе година на дигитална трансформация на системата на висшето образование. На практика всички студенти, независимо дали са записали в редовна, задочна или дистанционна форма провеждат своето обучение и изпити през електронни портали. За обучаваното поколение обаче това се оказа, че не е предизвикателство, не е чужда идея. Ние обучаваме генерация Z, която е различна, дигитална, мрежева. Това поколение предпочита видео потока от информация пред традиционната книга и учебник. Конфигурираните за достъп в електронна среда учебници, учебни пособия, тестове и казуси са и пряка еманация на идеята за отворена наука в частта отворени образователни ресурси. Самите академични библиотеки паралелно еволюираха. Те имат своите електронни портали и дигитални хранилища на библиотечни ресурси. Опитът на СА „Д. А. Ценов“ в дистанционната форма на обучение с първи прием от 1999 год. ни дава огромно предимство и логично улесни максимално прехода на учебния процес в електронна среда и на редовните и задочни студенти. И всичко това в името на превенцията на здравето при осигуряването на качество на обучението на при най-високи стандарти за качество.
8) Какво е вашето послание към избраните народни представители в 45-то Народно събрание в областта на политиките в науката и висшето образование?
Като жител на град Свищов, където е заседавало Велико народно събрание в зората на третата българска държава отправям пожелания за държавнически решения и принципност в нормотворчеството. Именно волята на депутатите намира проекция в действията на министерството на образованието и науката. Очаквам създаване на среда, където закона се изпълнява и няма ректорски оправдания със заварено положение. Факт е че, днес има все още преподаватели на академична длъжност „асистент“, които са на безсрочен трудов договор, което напълно противоречи на закона. Така се харчат неправомерно бюджетни пари и то в година с нов, силно завишен стандарт за възнаграждения във висшето образование при база от 1300 лв. именно за длъжността „асистент“. Факт е, че у нас частните университети имат разрешена в ЗВО структура, различна от тази за държавно висше училище. Очевидно е дълъг списъка с проблеми, които могат да бъдат поставени за дебат и решаване.
9) Като декан на факултет във висше училище, създадено с дарение как оценявате мотивацията и амбицията на обучаваната генерация икономисти и нейното желание да получават знания чрез книгите?
Факултет „Финанси“ в СА „Д. А. Ценов“ обучава за сектор „Финансови и застрахователни дейности“. В номенклатурата на оценка цената на труда това е сектор номер две по най-високи средно месечни заплати за страната. При нас се обучават силно мотивирани икономисти, а и кандидатстват средношколци много високи показатели от матурите. Затова и тези студенти не се страхуват от академичния учебник. За тях е естествено да надграждат и да се профилират в област, където месечните заплати са над 2300 лв. Това мотивира и ангажира. Говорим за работни места в търговски банки, централна банка, комисия за финансов надзор, инвестиционни посредници и фондове, българска фондова борса, пенсионни фондове, застрахователни дружества, система на НЗОК и НОИ, финансов мениджмънт на десетки хиляди икономически оператори. Подобна перспектива задължава, трябва да си сред най-добрите на студентската скамейка за да бъдеш след това и сред най-успешните в кариерата.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
