На празничния 3 март 2023 год. бе отдадена признателност и почит на тържествени церемонии и възстановки, организирани в редица населени места в страната. Тържеството в Свищов бе пред Паметника на свободата, където стотици граждани, деца, ученици, студенти и гости участваха в продължилата над един част церемония.
От името на академичната общност ректорът на СА „Д. А. Ценов“ проф. д-р Марияна Божинова поднесе букет в знак на признателност за освобождението на България. От академична фондация „Проф. д-р Минко Русенов“ председателят на Управителния съвет и декан на факултет „Финанси“ проф. д-р Андрей Захариев, заедно с украинските студенти Анастасия Рижова и Олександър Матушевский поднесоха жерб с паметна лента в памет на героите, паднали в битките през 1877-1878 год. и донесли свободата на страната ни от форсирането на Дунав при Свищов, през Шипка до Сан Стефано. Заедно с украинските студенти от третия випуск на магистърска програма „Международен финансов мениджмънт“ сред присъстващите на тържеството бяха и преподаватели, служители и Еразъм студенти на свищовската академия. Сред тях бяха и колегите гл. ас. д-р Станислава Стоянова и гл. ас. д-р Емил Николов, в актуалното им качество на кандидати за народни представители в изборите за 49-то Народно събрание в 4-ти МИР-В. Търново.
По инициатива на кмета на община Пордим г-н Детелин Василев за отбелязване на националния празник и героизма на многонационалните освободителни войски в битката за Плевен бе организирана историческа възстановка „Един ден в Главната квартира на армията“. Основни участници в събитието бяха Национално дружество „Традиция“ – клуб Плевен, Asociația „Tradiții Ostășești”– Румъния, Съвет по туризъм – Свищов и Висшето училище по телекомуникации и пощи. Възстановката бе посветена на 145 години от Освобождението на България и 146 години от Плевенската епопея, като от страна на Съвет по туризъм – Свищов взеха участие студенти и алумни на СА „Д. А. Ценов“, председателят на сдружението гл. ас. д-р Стефан Станимиров, д-р Рая Драгоева – кандидат за народен представител в изборите за 49-то народно събрание в 15-ти МИР-Плевен, както и проф. д-р Стоян Проданов, ръководител на катедра „Финанси и кредит“ и основен автор на Плана за интегрирано развитие на община Пордим (2021-2027 год.).
Самата историческа възстановка в гр. Пордим включваше демонстрации на военни униформи, команди и строй от епохата, възстановка на военен лазарет, разказ за историята на телеграфа, демонстрация на телеграфна връзка и на първото улично осветление, викторина за посетителите, занимания за най-малките, установяване на военна походна кухня.
Летописите сочат, че най-забележителният момент от историята на град Пордим е свързан с Плевенската епопея, започнала на 19 юли 1877 година и продължила до падането на Плевен на 10 декември 1877 година. По това време в района са съсредоточени големи руски войскови части от Западния отряд, изграждат се отбранителни линии, функционират руската и румънската главни квартири. Тогава в Пордим отсядат румънският княз Карол I и руският император Александър II. През този недълъг период Пордим е централен команден пункт на руската армия, подслонява руския генералитет и висшето офицерство. Провеждат се редица военни съвети с голямо значение за по-нататъшното развитие на военните действия. В Пордим се организира телеграфната връзка с военните части, разположени около Плевен. По-късно е пуснат в действие първият граждански телеграф, с което се поставя началото на телеграфната служба в България. Изгражда се и първото улично осветление в страната ни. След освобождението, на 14 май 1879 г. руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения. Предадени са 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 1630 км телеграфни стълбови линии с 2582 км. проводници и 64 телеграфни апарата в действие. Много руски пощенски и телеграфни чиновници и технически лица остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи. За целите на възстановката от Висшето училище по телекомуникации и пощи и с личното участие на главния секретар г-жа Нина Найденова бе транспортиран от музея на училището в София до Пордим оригинална телеграфен апарат, използван в Плевенската епопея.
