В рамките на няколко седмици бяха публикувани интервюта за живота и делото на свищовския търговец Димитър А. Ценов – един от най-светлите възрожденски примери за академично дарение с вековна устойчивост. Завещаните през 1912 г. пет млн. златни лева днес се равняват на 250 млн. лв. и представляват дълг на държавата - след национализацията от 1948 год. - към Фонд „Димитър А. Ценов“ и Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.
Първоначално в регионалния инфосайт "Helios-as" на журналиста Веселина Ангелова (на 1 март 2018 г.), а впоследствие (на 24 март 2018 г.) на страниците на вестник „ТРУД“ бяха отразени ключови моменти от един нов прочит на волята на най-видния свищовския дарител.
http://www.helios-as.com/2018/03/01/завещанието-на-търговеца-димитър-а-це/
https://trud.bg/как-завещание-доведе-цар-борис-iii-в-свищ/
По-долу представяме обогатен с фактология и снимков материал актуален прочит на Завещанието и дарението на Димитър А. Ценов – патрон на Алма матер в Свищов.
За живота и делото на дарителя Димитър А. Ценов в историята на Свищов: В Свищов всяка улица и всяка стряха е символ и знак за исторически събития, пренаписали хода и ускорили развитието и възстановяването на нашата държава. Сред най-устойчивите символи определено е сътвореното от търговеца Димитър А. Ценов, довело в Свищов на 8 ноември 1936 год. Цар Борис III по повод официалното откриване на Висшето търговско училище, носещо името на своя дарител. Училището започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен”. В историческите книги до нас достигат три документа, свързани с церемонията по откриване и освещаване на Алма Матер в Свищов. Водещ е Наредбата-закон на Царя, където четем „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов” с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”. При откриването тържествено слово чете и първият ректор проф. Димитър Бъров, който почита Дарителя с думите „Последната воля, без условности, без пречки, беше именно тази: да се създаде Висше търговско училище в родния му град.“ Най-малко известно, но ключово като послание и фактология е третото слово – на проф. Георги Данаилов (основен изпълнител на Завещанието). Именно в това слово, отпечатано със заглавие „Капиталът и духовният прогрес на човечеството“ в брой 1 от 1937 год. на Годишника на Висшето училище са дадени исторически сведения, които малцина знаят и помнят. Проф. Данаилов оприличава дарението на Д. А. Ценов като трансформация на физическия капитал (пари и имоти) в духовен капитал (академия и висше училище). Давайки пример с множество дарителски фондове в световната история в подкрепа на университети, академии и научни каузи той заявява пред Царя, църковния клир и всички гости, че програмата и уредбата на академията в Свищов следват образеца на „Висшето училище за стопанска администрация“ при Харвардския университет, създадено от частния фонд на американския магнат Джордж Бейкър с дарение от 1924 год. в размер на 5 млн. щ.д.
За натрупването на богатството и житейския път на Димитър А. Ценов: Димитър Ценов е роден на 27 декември 1852 г. (стар стил), респ. 8 януари 1853. г. (нов стил), в семейството на заможен свищовски търговец, учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов). След трудни начални стъпки в стопанския живот на съседна Румъния свищовлията става част от тази генерация „първостроители на съвременна България“, която за малко години постига преодоляване на вековната изостаналост в стопанския облик и инфраструктура на освободената ни държава. Димитър Ценов построява част от водопровода на София и първите трамвайни линии, изгражда Артилерийските казарми, сградата на Девическия пансион, участва в строителството на жп линиите София-Перник и Мездра-Враца-Видин. Владее седем езика има плодотворни контакти сред европейската аристокрация. С делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ се явява водещ вносител на строителни материали. С дялове в банки, застрахователни дружества и спестовни каси умело съвместява търговията, строителството и финансовите операции. Участва във всички подписки за държавни заеми. За кратко е и народен представител. Негова е концесията за добив на цимент при Златна Панега. На него принадлежи и идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но бурни политически събития не довеждат заявената концесия до успешен край.
Със завещанието от 1912 г. Димитър Ценов дарява на държавата и родния се град Свищов цялата си собственост – пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Неговото дарение е второто по големина за развитие на българското висше образование и достига по мащаб това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (дарили 6 млн. златни лева за Софийския университет.) В завещанието е даден задължителен пример за съграждане на училище по подобие на берлинското Ханделсхохшуле с напълно самостоятелен статут, което никога и при никакви обстоятелства „не бива да се смесва или слива с никое друго държавни или с частни средства създадено учебно заведение“. Последните години на Димитър Ценов са в болницата на Червения кръст, където в народна среда не накърнява целостта на средствата, отделени за висшето училище в Свищов. Въпреки личната му воля за скромно погребение неговата кончина през 1932 г. и погребение в двора на манастира „Св. Св. Петър и Павел” в Свищов е повод за съзидателна държавна намеса по превръщане дарението на Ценов от думи и средства в образователна институция и академичен град на брега на Дунав.
За хронологията на завещанието и дарението и поетия ангажимент на държавата за „вечни времена“:
През 1912 г. (на 1-ви септември) Димитър А. Ценов собственоръчно пред свидетели подписва своето завещание и обявява своята воля: „Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на господин Министъра на народното просвещение. … Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на един фонд, носящ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов“… От чистия приход (на фонда) 10% да се капитализират и прибавят ежегодно и редовно – вечно – към капитала на фонда. … Щом чистият доход от фонда достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от чистия доход едно висше търговско училище в Свищов. … Дисциплините, които ще се преподават трябва да обхващат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др. …“. През 1914 год. Димитър Ценов е поканен да се присъедини към Ефорията по изпълнение завещанието на Евлоги Георгиев, като участва в шест заседания и дава своя съществен принос за изграждането и развитието на Софийския университет.
През 1920 г. с Нотариален Акт за дарение №24, том №9, дело №1964/1920 г. Димитър А. Ценов прехвърля на държавата собствеността на четири свои имота в София, изповядани пред нотариус и приети от представителя на държавата г-н Райко Даскалов, Министър на търговията, промишлеността и труда, както следва: на стойност 2,5 млн. златни лв. на улица „В. Търново“ №3, на стойност 2,7 млн. златни лева на ул. „Искър“ №2, на стойност 1 млн. златни лева на ул. „Княгиня Клементина“ №4 и на стойност 850 хил. златни лева на бул. „Сливница“.
На 21 май 1932 г. е кончината на Димитър А. Ценов в болница на „Червения кръст” в София като погребението е на 23 май в Свищов. На 29 юни 1932 г. след три четения е приет от 23-то Обикновено Народно събрание, в първата му сесия, на 123-то заседание Закон за приемане на дарението и завещанието на Димитър А. Ценов от гр. Свищов. На 21 септември 1932 г. Цар Борис III собственоръчно подписва с подпечатване с държавния печат от неговия пазител, Министъра на правосъдието Д. Върбанов Указ за утвърждаване на Закон за приемане на дарението и завещанието на Димитър А. Ценов (регистриран под №3205/21/9/1932 г.). На 30 септември 1932 г. в бр. 148 на Държавен вестник (официален раздел към Министерство на търговията, промишлеността и труда) в обнародван Указ №16 на Цар Борис III за утвърждаване на Закона за приемане на дарението и завещанието на Димитър А. Ценов.
На 29 август 1936 год. е подписан Указ №376 на Цар Борис III за утвърждаване на постановление на Министерския съвет в заседанието от 26 август за приемане на Наредба-закон за Висшето търговско училище „Д. А. Ценов“ в Свищов. Наредбата-закон е публикувана в Държавен вестник на 5 септември 1936 год. и се състои от 36 самостоятелни устройствени разпореждания, вкл. за катедрите, които ще осигуряват преподаването пред студентите. На 8 ноември 1936 год. е тържествено открито Висшето търговско училище „Димитър А. Ценов“ в Свищов. Свищовската община откупува дворни места в центъра на града („Калето“) и ги дарява на Фонда за строеж на кампус на Академията. Сградата на Ректората е възложена за строителство през 1938 год. и само за година е построена и тържествено открита на Димитровден.
На 15 ноември 1936 год. започва работа Ефория (Настоятелство) на Фонда „Димитър А. Ценов“ (с капитал от вече 50 млн. златни лева), включваща в състава си ректора, кмета на Свищов и началник отдел към Министерството на търговията, промишлеността и труда. Всички последващи решения на Настоятелството се одобряват от Министъра на търговията, промишлеността и труда. Ефорията управлява с вещина капитала на фонда и влага средства в изграждането на сградите на ректората, киното, мензата и общежитието. Допълнително се придобива нови имоти в София на ул. „Иван Асен II” и ул. „Хаджи Димитър“ за генериране на приход от отдаване под наем. Така достигаме до 1948 год., когато с Указ №41 на Президиума на Народното събрание е одобрен държавния бюджет, като в приходната част е включен и Фонда „Димитър А. Ценов“ и той фактически е национализиран. Паралелно, с „Акт за вземане на недвижим имот за държавен“ от 31 януари 1950 год. са иззети и одържавени всички построени и/или придобити от Фонда сгради на Академията в Свищов. Едва през 1991 год. при ректор проф. Атанас Дамянов е възстановена и започва да функционира Фондация „Димитър А. Ценов“. Набрани са лични дарения, както и дарения от юридически лица. Национализираното през 1948 год. от държавата обаче, оценявано днес на над 250 млн. лева, продължава да чака своето репатриране във Фонд „Димитър А. Ценов“ за изпълнение волята на Дарителя за „вечни времена“, приета безрезервна от Царска България с множество посочени по-горе актове, укази и закони.
За политиката на държавата и МОН за подкрепа на Софийския университет и Стопанската академия в Свищов днес: Докато подкрепата за Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е демонстрирана с грижа и постоянство от множество общественици и политически мнозинства ситуацията с академията в Свищов е коренно различна. Към 2018 г. една профилирана и ювелирно изградена визия за стопанска академия с научна и образователна инфраструктура, библиотека, общежития, съоръжения за спорт и култура „плаща“ тежка цена за недалновидни решения по „роене“ на българското икономическо висше образование „навсякъде и за всеки“!?
За декларацията на Общински съвет – Свищов в подкрепа на възстановяване на държавната поръчка за студенти в Свищов на ниво от над 1000 първокурсници годишно и историческата давност и валидност на ангажимента на държавата към СА „Д. А. Ценов“: Подкрепата на Общинския съвет, кмета и общинската администрация е искрена за този акт на грижа и съпричастност може само да се благодари. Неоспорим факт е намалението с над три пъти на държавната поръчка в Свищов, което е рекордно за цялата система на висшите училища у нас за само три години. Това намаление по последни оповестени данни към 22.3.2018 г. е вече 4 пъти (от 2500 места на само 615 места!?) Заветът на Дарителя ограничава преподаваните специалности до строго дефиниран периметър: стопански науки. Паралелно, в продължение на десетки години регулаторни държавни институции допуснаха педагогическите и инженерните университети да се сдобият със Стопански факултети, където чрез преподаватели на „втори“ договори, а по-късно и чрез собствени кадри се създадоха цели специалности, дипломирали десетки хиляди икономисти и управленци. Чак сега МОН слага логичен „край“ на тази практика и „свива“ приема в тези нетипични за посочените висши училища специалности. Но в обхвата на типичните и профилирани икономически висши училища за само 4 години се прекрои делът на държавната поръчка в посока още по-голяма концентрация в столицата. През 2012 година трите профилирани държавни икономически висши училища (в София, Свищов и Варна) имаха общ прием от над 10 хиляди първокурсници в пропорция 48:24:28. През 2017 г. пропорцията е вече 65:10:25 в полза на столицата при държавна поръчка от малко над 7 хил. студенти за трите профилирани икономически висши училища. Спадът в държавната поръчка във Варна е два пъти, в Свищов 3,3 пъти, а в София 1,2 пъти. В Свищов този спад отдаван мина предела на управленска, организационна и чисто икономическа логика. С Акта на приемане от държавата на Дарението и Завещанието на Димитър А. Ценов е поет ясен и неотменим правителствен ангажимент. Национализацията на Фонд „Димитър А. Ценов“ след 1944 г. и одържавяването на неговите имоти и средства се явява настоящ морален (и не само) дълг на държавата. Пълният консенсус за подкрепа от всички общински съветници от целия политически спектър е показателен за актуалността на проблема. Разчитаме на държавническа мъдрост и отговорност към делото и завета на Димитър А. Ценов – предприемач, дарител и будител, пример за поколения българи! Разчитаме на подкрепа и от десетките хиляди наши възпитаници – те са активна и съзидателна сила, непреодолим фактор в българската икономика, финансова система, политика, наука и образование.
Представеният текст включва и доразвива интервюта с проф. д-р Андрей Захариев - ръководител на катедра „Финанси и кредит“ при СА „Д. А. Ценов“ и председател на УС на академична фондация „Проф. д-р Минко Русенов“, които са публикувани в посочените по-горе медии.
