#

С проф. Стоян Проданов на борда на кораб от Римската империя стартира седмия сръбско-български гребен етап по проекта Danuvina Alacris (25.09.2022)

С проф. Стоян Проданов на борда на кораб от Римската империя стартира седмия сръбско-български гребен етап по проекта Danuvina Alacris (25.09.2022)
Дата: 25.09.2022 | Преглеждания: (444)

Римската лусория „Danuvina Alacris“ (Живият Дунав) стартира своя седми и най-дълъг гребен етап по река Дунав от сръбското селище Рам през Видин до Свищов. Основната група гребци са от Австрия и Германия, както и по един представител на Австралия, Италия, Унгария, Румъния и България. Единственият българин на борда на кораба в това най-мащабно за 2022 год. приключение по лимеса на река Дунав е основателят на римския реанактмънт в нашата страна проф. д-р Стоян Проданов, почетен председател на Съвет по туризъм – Свищов и ръководител на катедра „Финанси и кредит“ при Стопанска академия „Д. А. Ценов“. Крайна спирка на етапа е Свищов с античния град Нове и военния лагер на Първи италийски легион, където от 2008 год. се провежда най-мащабния в страната фестивал на античното културно наследство „Орел на Дунава“.

Благодарение на журналиста Веселина Ангелова новината намери отражение в национални и регионални медии:
В-к „Труд“ - bit.ly/3C8XJMb
Агенция "Helios AC" - bit.ly/3xMnOyb

Корабът е реплика на римска лусория от 4 в., изграждана през последните 2 г. от екип от специалисти и доброволци по проект Living Danube Limes. Партньор на проекта по Interreg Danube Transnational Programme от българска страна е Националният туристически клъстер (НТК) „Българският пътеводител“. Методът, по който е построена, е максимално близък до използвания от римляните-корабостроители. Дълга е 18 м., широка е 2.8 метра, с дървесина от дъб и смърч. Украсяването ѝ също е имитация по открити артефакти и останки, като на щитовете символично е изобразена Богинята на победата и успеха Виктория. Екипажът от гребци е 20 души, които могат да развия максимална скорост от 13 км./час.

Освещаването и първото потапяне във вода са извършени в Инголщат, Германия, откъдето заедно с „римските“ си гребци корабът на 16 юли поема по своето 2500-километрово приключение към Черно море. Пресечени са вече многобройни спирки в Германия, Австрия, Словакия, Унгария и Сърбия. Началото на настоящия сръбско-български двуседмичен етап от 25 септември до 9 октомври е селището Рам до археологическия парк Виминакиум - столицата на римската провинция Горна Мизия. На всеки етап се заменя екипажа, като селекцията е по строги правила и одобрение измежду стотици кандидати от цял свят. Пътешествието на плавателния съд преминава през 8 държави, чиито територии преди 2 хилядолетия години са принадлежали на Римската империя. Плаването е три месеца и половина и следва да завърши през ноември  в съседна Румъния. По българския участък на реката, на 1 и 2 октомври римския кораб ще акостира във Видин (Бонония), на 8 и 9 октомври в Свищов (Нове), а на 13 октомври в Силистра (Дуросторум). На местата, където акостира корабът, се провеждат антични фестивали и се правят исторически възстановки от епохата на Римската империя. Лусорията ще акостира на българския бряг в 12 селища и градове, както следва: 30 септември Ново село, 1-2 октомври Видин, 2 октомври Арчар, 3 октомври Лом, 4 октомври Козлодуй, 5 октомври Оряхово, 6 октомври Байкал, 7 октомври Никопол, 8 октомври Свищов, 9-10 октомври Русе, 11 октомври Тутракан и 12 октомври Силистра. При Свищов на борда на лусорията местата на гребците ще се заемат от нов екипаж за началото на осмия етап от плаването. Последните три етапа от прехода по река Дунав следват древния рисмки придунавски път Via Istrum.  

В популярна публикация на проф. дин Румен Теофилов Иванов от Археологическия институт с музей към Българската академия на науките са дадени сведения за римските пътища по земите на днешна България, както следва: „По времето на Римската империя (I-III в.) първокласните пътища достигали дължина от около 90 000 км. … Класическият първокласен римски път достигал до 6 м широчина и бил изграден от 4 пласта. Най-отдолу се настилал чакъл с пясък, после дребни камъни, а отгоре пак чакъл, но залят обилно с хоросан. Последният пласт бил застилан с масивни каменни, варовикови или базалтови плочи. От двете страни се слагали бордюри. В планинските проходи пътищата били значително по-тесни и се изсичали често в скалите. В равнината се изграждали върху насипи, за да може по-лесно да се оттича дъждовната вода. На всяка римска миля (1 р.м. = 1482 м) се поставяла каменна крайпътна колона, предимно с цилиндрична форма. На нея се изписвало името на управляващия император, на провинциалния управител, на лицата, издигали колоната (най-често военна част) и разстоянието от най-близкото селище. …  В днешните български земи римляните образували провинциите Мизия (на север от Стара планина) и Тракия. По времето на император Тиберий (14-37 г.), чрез IV Скитски и V Македонски легион е започнало изграждането на стратегическия Крайдунавски път – Via Istrum. Той идвал от Сингидунум (Белград) и достигал до Виминациум (Костолац в Сърбия) и Железни врати. Оттам се отправял към Дортикум при устието на Тимок (с. Връв, Видинско), Бонония (Видин), големият град Рациария (с. Арчар), Алмус (Лом), по-нататък към важния център Улпия Ескус (с. Гиген, Плевенско), Димум (Белене) и легионния лагер Нове (Свищов). След това "магистралата" продължавала за Ятрус (с. Кривина, Русенско), Сексагинта Приста (Русе), Трансмариска (Тутракан) и легионния лагер Дорусторум (Силистра). После пътят правел завой на североизток и постепенно се насочвал към делтата на Дунав. Той бил окончателно завършен при император Траян (98-117) (https://bit.ly/3BAPfMs)“.

Участието на проф. д-р Стоян Проданов в проекта Living Danube Limes по Interreg Danube Transnational Programme е поредно потвърждение на устойчивата роля на Съвет по туризъм – Свищов в развитието на туристическия потенциал на дунавския регион. Личният пример и участие на свищовския професор-финансист е добра предпоставка за нови проекти, свързани с Нове и Свищов в новия програмен период 2021-2027 год.