Основните стълбове, проектите, оформящи бъдещето, и какво следва
От модерна метро система в София, до „умна“ столица в Никозия и иновативна платформа за изкуствен интелект в Букурещ, политиката на сближаване на Европейския съюз не е абстрактно понятие, свързано единствено с цифри и бюджети, а движеща сила зад проекти, които оформят нашето ежедневие.
Политиката на сближаване е основният инвестиционен инструмент на ЕС за намаляване на регионалните различия, подкрепа на устойчивото развитие и укрепване на социалното и икономическо сближаване между държавите членки.
Според Европейската комисия за периода 2021–2027 г. са отделени близо 392 милиарда евро в подкрепа на инвестиции, насочени към изграждането на по-конкурентоспособна и „по-интелигентна“ Европа, засилване на свързаността чрез подобрена мобилност, насърчаване на устойчиво и интегрирано развитие във всички видове територии, както и укрепване на социалното и приобщаващото измерение на Съюза.
Признавайки, че силен Съюз не може да съществува, ако някои региони процъфтяват, докато други изостават, финансирането е насочено предимно към по-слабо развитите региони (главно тези с БВП на глава от населението под 75% от средното за ЕС), както и към островни, планински и слабо населени райони, и градски центрове, изправени пред сериозни социални предизвикателства.
Показателни примери за начина, по който политиката на сближаване е преобразила ежедневието на гражданите, са представени както в дигиталната поредица Cohesion Now, така и във Flipbook, създаден в рамките на проект „Свидетелства за Кохезионната политика в Кипър, България и Румъния“.
Гледайте всички 9 епизоди на ТВ поредицата Cohesion Now ТУК!
София: Нова ера за градската мобилност
Пейзажът на мобилността в европейските градове се променя, а България отваря нова страница в градския транспорт. Изграждането на трета линия на софийското метро е осезаемо доказателство за тази трансформация.
Европейското финансиране покри над 70% от разходите за съответните участъци на проекта, което допринесе решаващо за разширяването на модерна транспортна мрежа в българската столица.
Днес метрото обслужва над 40% от пътниците в София, превозвайки между 450 000 и 500 000 души всеки ден. След завършването на новите разширения се очаква този дял да надхвърли 50%. Това е инвестиция, която подобрява не само градската мобилност, но и допринася значително за намаляване на трафика и вредните емисии, правейки София по-устойчив и функционален град за жителите ѝ.
Румъния: Изкуственият интелект в услуга на гражданите
В Букурещ румънската компания Soft Tehnica използва европейско финансиране, за да разработи AIDOO — усъвършенствана платформа за изкуствен интелект, която променя начина, по който бизнесите и организациите общуват с граждани и клиенти.
AIDOO функционира като интелигентен дигитален асистент, способен да управлява заявки в кол центрове, намалявайки времето за изчакване и подобрявайки обслужването на клиентите. Същевременно чрез инструменти за анализ на разговорите платформата помага на организациите и бизнесите по-добре да разберат нуждите на потребителите и постоянно да усъвършенстват услугите си.
Освен технологичната иновация, проектът засили развитието на специализирани дигитални умения, създаде нови работни места в сферата на изкуствения интелект и утвърди Румъния като страна, която не просто следва технологичното развитие, а активно допринася за неговото оформяне.
Кипър на бъдещето е… „умен“!
В сърцето на стара Никозия, в помещенията на Центъра за високи постижения CYENS, се разработва и координира проектът Smart Nicosia. Това е инициатива на община Никозия в тясно сътрудничество с CYENS, целяща да превърне столицата в модерна лаборатория за дигитално управление.
С общ бюджет от 8,1 милиона евро, от които 4,86 милиона евро са осигурени чрез европейско финансиране по програма „ТАЛИЯ 2021–2027“, проектът въвежда нови технологични решения в ежедневното функциониране на града.
Чрез използването на интелигентни сензори, приложения за паркиране, системи за управление на отпадъците, станции за екологичен мониторинг и безплатни Wi-Fi мрежи, Smart Nicosia създава нов модел на градско управление, ориентиран към гражданите. Инициативата е показателен пример за европейската цел „Европа, по-близка до своите граждани“, тъй като използва дигиталните технологии за подобряване на качеството на живот на жителите и посетителите, правейки Никозия по-интелигентна, по-устойчива и по-достъпна.
Хиляди нови работни места и възможности за растеж
Освен големите инфраструктурни и технологични инвестиции, политиката на сближаване е и значим двигател за създаване на работни места и развитие на умения в цяла Европа.
В Кипър се очаква програма „ТАЛИЯ 2021–2027“ да допринесе съществено за ръста на заетостта, като прогнозите за краткосрочен период сочат около 3000, 8500 и 10 000 нови работни места чрез инвестиции в човешки капитал, обучение, предприемачество и иновации. Същевременно България и Румъния, чрез своите национални програми в рамките на политиката на сближаване за периода 2021–2027 г., допринасят за по-широката европейска цел за създаване на 1,3 милиона нови работни места в ЕС, подкрепяйки заетостта, развитието на умения и прехода към по-зелена и по-дигитална икономика.
Какво следва след 2027 г.?
С наближаването на края на настоящия програмен период вече са започнали дискусии за бъдещето на политиката на сближаване. Европейската комисия и държавите членки проучват начини политиката да стане по-гъвкава, по-опростена и по-добре адаптирана към новите предизвикателства на нашето време.
В центъра на тези дискусии са конкурентоспособността на европейската икономика, зеленият и цифровият преход, енергийната сигурност, регионалната устойчивост и отговорът на демографските и геополитическите предизвикателства.
Същевременно Европейската комисия подчертава, че регионите и местните власти ще продължат да играят решаваща роля в разработването и изпълнението на инвестициите, запазвайки основния характер на политиката на сближаване като политика, изградена „отдолу нагоре“.
